2356 година
Целите, подбуждани от недоброжелателни помисли, са най-опасни, защото те не се спират пред нищо. Всеки с такава цел е готов да премине през всичко докато я достигне. Затова опасност грози всеки, застанал на пътя им.
Консулът бе избрал двама гуалинеи, които да ги придружат в „пътуването". Оусеана бе готова и щяха да отворят портала, за да го използват и да отидат на Земята. Бе решил да не казва на никого, защото всичко щеше да се осъществи тайно, за да се предотвратят нежелани пречки и спънки. Много скоро щяха да премахнат Агуа, която бе най-голямата възможна опасност за всички им. Сама с такава сила и никой, който да я контролира бе възможно най-опасната комбинация. Вече бе готов и заедно с двамата стража навлязоха в крипторията Ортикс.
Оусеана бе притеснена и се боеше какво може да стане. По-скоро се страхуваше от евентуални нежелани последствия като неуспех да се пренесат на Земята или нещо такова. Или пък ако не могат да се върнат. От това се боеше най-много. Трябваше да се върнат, не можеше да става нещо друго. Цялата трепереше и се надяваше Консулът да не забележи колко несигурна е тя, защото щеше да е крайно недоволен от нея. Прекрасно знаеше, че никой не я харесва и смятаха, че е твърде слаба и неспособна да бъде серит. И без това тя не желаеше да бъде, щеше да устрои всички им. Агуа се връщаше, а Оусеана си тръгваше. Край, всичко бе съвсем ясно. Пое си дълбоко дъх щом забеляза приближаващите акуоти. Когато съзря двамата гуалинеи почти потръпна, какво търсеха те тук? Очевидно забелязал недоумението ѝ, реши да я осветли.
- Те ще дойдат с нас за всеки случай.-каза той.
- Да, разбирам.-отвърна тя преглъщайки тежко.
- Е, покажи къде е Агуа и къде трябва да се озовем ние.-тя кимна и се приближи до Сферата.
Ако всичко протечеше както трябва, може би това щеше да е последния път, в който използва това нещо. Наистина не желаеше да бъде такава и бе готова да пожертва всичко и всички само и само, за да не бъде серита. Образът се появи и я видяха отново като човек. Явно наистина бе решила да бъде такова създание. Тя показа онова място, на което се намираше когато се е озовала там. Водния басейн щеше да им свърши достатъчно добра работа.
- Да отиваме към Портала.-той тръгна пръв, а останалите го последваха.
Отидоха в другата крипта където се намираше той и застанаха пред него. Оусеана си представи същото онова море и обстановката, която се показа на цялата плазма. Преглътна отново и постепенно пристъпи напред. След няколко секунди вече навлизаше в него докато просто нещо не я издърпа и не влезе в него. Тримата останали акуоти гледаха с разширени очи, но Примиас също продължи напред и те нямаха друг избор освен да го последват.
Ейс работеше усилено над колата си. Трябваше да е повече от съвършена за състезанието. Знаеше, че те ще използват достатъчно мощни двигатели и всякакви забранени допълнения, така че трябваше да е подготвен. Нямаше време, а какво да прави – много. Бе в гаража почти ден и нощ. Заради новия усъвършенстван транспортер със свързан ядрен механизъм. Бе решен да конструира най-добрата кола на века и щеше да го направи. След като баща му се бе оттеглил от състезанията бе основал собствена фирма за сглобяване на автомобили, което го бе научило на много неща. Сега всичко сякаш си намираше приложението и бе цялостно. Изправи се и забърса челото си. Още малко и щеше да е напълно готова, но не и преди да добави още няколко механизми и технологии към нея.
Агуа се чувстваше някак странно и не разбираше защо. Сякаш вътрешно нещо ѝ подсказваше, че ще се случи, но не знаеше какво. Стоеше във всекидневната, сама, както напоследък се случваше. Реши да му даде шанс и да е търпелива докато мине състезанието. Виждаше колко е важно то за него и не бе редно да го спира или да му пречи. То бе неговата най-голяма страст, може би го обичаше дори повече от нея, но можеше да се примири и с това. Въздъхна тихо когато изведнъж усети някаква болка в гърдите си и извика. Бе изпитала подобно нещо един-единствен път и то бе преди онази магнитна буря. Не, нещо лошо щеше да се случи и то много скоро. Хвана се за най-близкото нещо до нея ала сякаш краката ѝ не я държаха. Точно преди да се свлече на пода усети нечии ръце да я обгръщат.
Ейс точно бе влязъл в къщата, за да си вземе чаша вода когато бе чул викът ѝ и това го стресна. Видя как се държеше за гърдите и изпитваше някаква очевидна болка. Щеше да падне, но той се намеси светкавично и я улови точно навреме. Занесе я на креслото държейки горната половина на тялото ѝ в скута си. Опита да я събуди, но не ставаше и не разбираше на какво се дължеше това.
Оусеана се озова първа на чуждата планета. Бе преминала през времевия континуум и чувството не бе никак приятно. Всеки слой, през който бе преминала се бе запечатал в ума ѝ и това изобщо не ѝ харесваше. Най-сетне се почувства по-добре насред водата и изчака появяването на останалите. Минути по-късно те се озоваха също като нея – от нищото. Само че тя знаеше къде бе това нищо. Щом Консулът се осъзна, една ехидна усмивка бе изписана на лицето му. Агуа вече бе в ръцете му.
- Нека уведомим серита Агуа за присъствието ни.-той погледна към Оусеана, която се усмихна подло.
- С удоволствие.
Концентрира се над умствените си способности, за да осъществи контакт с Агуа. Усети мозъчните ѝ примки и как сложни бяха те, но щеше да изпрати мисълта си в една от тях. Насочи се точно към една нишка и я сграбчи с телепатичната си сила навлизайки насилствено в нея. Това можеше и да ѝ причини болка, но изобщо не я интересуваше. Представи си точно това, което искаше да ѝ каже и го изпрати в ума ѝ. Накрая се подсмихна доволно и прекъсна връзката, защото действаше доста изтощаващо за нея, докато Агуа можеше малко да я заболи.
Те изпаднала в несвяст. Не знаеше какво става и защо се бе случило това. Докато бе в безсъзнание усети как някой се рови в мозъка ѝ. Но това.. не бе възможно освен ако... Преди да има шанса да достигне до извод някой вкара мисъл в главата ѝ, от което отново я заболя, но този път не можеше да изкрещи.
„Не сме имали честта да се запознаем, но вече знаеш коя съм, нали така серита Агуа? Името ми е Оусеана и съм тук заедно с Консул Примиас, за да те върнем обратно. Даваме ти един шанс да го сториш доброволно или ще те върнем насила. Помисли добре, скъпа Агуа, преди да е станало твърде късно. Искаш ли да погубиш тези, които обичаш заради това или си готова да се пожертваш заради него?"
Рязката смяна на тях с той ѝ показваше да разбере, че бе наясно с много повече неща, от колкото си мислеше. Тази бе следващата серит и явно е поела задълженията си както следва, но сега бе тук заедно с Консула! Те я искаха обратно! Ала тя не искаше да се връща, тя бе щастлива тук. Събуди се рязко от транса си и отвори широко очи. Изправи се в седнало положение и видя угриженото лице на Ейс.
- Агуа, какво стана? Добре ли си? Нямаш представа колко се уплаших когато чух викът ти и те видях да падаш.-започна веднага той.
- Ейс..те са тук. Дошли са за мен!-проплака тя.
- Как..кои те?
- Акуоти от Уран! Новата серит и Консулът, искат да ме върнат обратно!-тя каза изплашено.
- Но как? Не може да са дошли тук, Агуа.
- Напротив, тук са. Този припадък беше заради това. Използвали са Портала и навлизайки тук, това някак ми е повлияло, а докато бях в безсъзнание тя осъществи телепатичен контакт с мен.-струваше му се твърде невероятно, за да е истина.
- Агуа, сигурна ли си в това, което казваш?-какво той не ѝ вярваше?!
- Напълно! Не ми ли вярваш?-това напълно щеше да я обезсърчи.
- Не, вярвам ти, но просто.. звучи ми толкова невероятно.
- Аз също съм тук и сам знаеш какво съм. Това също е невероятно.-не желаеше да се карат точно в този момент, но той просто се държеше по такъв начин...
- Знам, не целях да те обидя. Прости ми.-тя издиша шумно.
- Дават ми избор да отида при тях сама или те ще ме принудят.-колебаеше се дали да му каже останалото, но бе редно да знае след като пряко засягаше и него.-Ако не го направя, могат да наранят теб.-той я погледна шокирано.
- Но от къде знаят за мен?
- Не подценявай една серит. Тя има Сферата, а и е била обучена, за да може да използва Портала и да се върнат обратно. Под заповедите на Консула е готова да направи всичко.-той все още недоумяваше ситуацията.
- Ще използват мен, за да те принудят да отидеш.
- Може да не се стига до там.-отвърна тя със сведена глава.
- Не, няма да ти позволя това! Няма да ти позволя да ме оставиш!-категорично каза той.
- Ейс..ти си по-важен от всичко за мен и не бих рискувала животът ти за нищо на света!
- Тук не става дума за моя живот, Агуа, а за твоя! Готова ли си да се върнеш обратно и отново да бъдеш затворник? Това ли искаш?
- Не.-тя поклати глава.
- Тогава не се страхувай. Те не могат да те наранят, защото не могат да излязат от водата. Те са там, а ние сме тук.-това никак не я успокояваше.
- Не е толкова просто, Ейс.
- Напротив, довери ми се.
Той не разбираше. Единственото, което го вълнуваше в момента бяха тези автомобилни състезания и явно пренебрегваше надвисналата опасност. Как можеше да е толкова лекомислен към нещо подобно?! Тя не проумяваше това и умът ѝ не можеше да го побере.
- Мислиш само за това състезание и изобщо не осъзнаваш в каква опасност си заради мен!-упрекна го тя.
- Не е вярно!
- Нима? Ден и нощ си затворен с колата си, в умът ни няма нищо друго освен колите и това проклето съревнование!-извика му на свой ред тя.
- А знаеш ли от кога мечтая за това шибано Гранд При?! Цял живот съм искал да се издигна до там, а сега получих тази възможност заради автоматичната покана от Трейс Роуд и най-сетне ще мога да докажа на всички какво мога, но ти не го разбираш!-не вярваше, че ѝ говори това.
- Да, може би не разбирам това как си готов доброволно да рискуваш живота си. Те искат да те спрат дори с цената на живота ти, а ти реагираш толкова неглиже сякаш е нещо толкова маловажно!
- Не, Агуа. Аз съм готов да преследвам мечтата си с цената на всичко докато ти си изпълнявала заповеди.-думите му я нараниха и почувства как сърцето ѝ се свива. Стана и тръгна към стълбите.
Той дори не се опита да я спре. Чудесно, нима толкова държеше на нея? А тя искаше да се жертва заради него! Та на нея ѝ пукаше повече, че толкова много души целят да го наранят, от колкото на него самия! Но това накрая.. Може би имаше право. Той преследваше целите си до последно, а тя не бе имала нито една мечта през целия си живот. Не се бе осмелила да мечтае, докато той бе правил това през целия си живот. Да, той бе прав. Тя не знаеше какво е да мечтаеш и да се осмелиш да преследваш мечтите си. Една самотна сълза се спусна от окото ѝ. Тя не бе човек и никога нямаше да бъде. Можеше да се е научила да чувства, но имаше толкова много неща, които ѝ бяха непознати. Тя никога нямаше да може да се осмели на нищо, тя никога нямаше да е като него...