2356 година
Когато искаш да постигнеш нещо, винаги намираш начин, за да го сториш. Важно е желанието, а всичко останало е въпрос на време и средства. Понякога крайния резултат си струва много повече от всички вложени усилия.
Консулът бе прочел дума по дума целия дневник. Като изключи всички призиви да не служат на Съвета, оставаше една доста по-тънка основна част, от която де факто имаше полза. Те са планирали Портала, но явно сметките им са излезли грешни и не са могли да го използват. Нещо се е объркало и той ги е погълнал. Поне това бяха неговите предположения, никой не знаеше със сигурност какво се е случило тогава. Ала поне предполагаше как може да се отвори обратно. За тази цел имаше нужда от серит, а той разполагаше само с една-единствена. Това означаваше, че трябва да я обучи достатъчно, защото тя бе твърде неспособна за каквото и да било от това. Отиде при нея без да уведомява за това никого. Плановете му за сега щяха да са в тайна, защото колкото по-малко души знаеха, толкова по-добре. Влезе в крипторията Ортикс и я видя да се обучава над Сферата, чудесно, поне вършеше нещо полезно.
- Консул Примиас, не ви очаквах.-тя прекъсна това, което правеше.
- Занапред ще идвам по-често.-това я озадачи. Да попиташе ли защо?-Преди да си ме попитала каквото и да е, открих как можем да върнем серита Агуа обратно.-очите ѝ сякаш светнаха и изпита непоколебимо желание да разбере кога ще стане това.-Виждам, че тази новина ти се понрави.-вметна той забелязвайки реакцията ѝ. Оусеана май щеше да излезе по-полезна от колкото очакваше.
- Не, аз просто.. Радвам се, че тя ще се върне. Нейното място е тук, на Уран.-ала заобикаляше. Не това бе, което я вълнуваше така и той го разбра.
- Можем да използваме Портала към световете, но после няма да може да се върнем, освен ако ти не дойдеш и не го отвориш отново.
- Но как?-попита веднага тя.
- Това може да стане само когато се обучиш достатъчно.-отново обучение. Лицето ѝ придоби гневна гримаса.
Той тръгна към криптата с книгите и тя го последва. Извади онази, която знаеше, че е Забранената книга за магии. Но какво?! Щеше да я учи на тези неща? Преглътна тежко, знаеше колко опасно е и не ѝ се щеше да свърши като трите серит.
- Спокойно, аз няма да те обучавам да ми правиш нов портал, вече си имаме един.
- И как... какво ще трябва да направя аз?
- Ти си ключът към отварянето му от другата страна, където ще бъдем, но за сега си доста неопитна и с малко практика на други неща вярвам, че ще можеш да успееш.
- Но трите серит... те...-ето какво било. Не искала да ѝ се случи същото. Изсумтя недоволно и скръсти ръце.
- Аз не те карам да правиш всичко от тук и това, което научиш ще ти трябва само докато върнем Агуа обратно. Нито ще опитваш да направиш нов портал, което е погубило тях, нито да отключваш нови сили.-това донякъде я успокои, но никак не ѝ се нравеше да използва тази книга.
- Добре, ще направя каквото е необходимо, за да я върнем обратно.-точно това искаше да чуе. Подсмихна се доволно и постави книгата пред нея на масата.
- Много добре, тогава можем да започваме.
Разгърна на първата страница където бяха най-лесните неща. Нямаше да я учи на нищо, което може да използва по-късно по някакъв начин. Знаеше точно какво да използва и то само, за да я накара да отвори портала за връщане, но не и друго. Ако случайно решеше, че е достатъчно силна, щеше да открие колко заблудена е била по трудния начин.
* * *
Няколко часа в безуспешни опити да направи нещо правилно. Каквото и да ѝ дадеше тя бе ходещ провал. Една трета от опитите ѝ се обръщаха срещу нея, втората част върху него, а третата – напълно нищо не ставаше. Ако трябваше да сравни Оусеана с Агуа щеше да открие една огромна разлика. Оусеана бе страхлива, неопитна и слаба, а Агуа – нейната абсолютна противоположност. Та тя дори се бе осмелила да гледа в Сферата за собствени цели просто така, което показваше колко е дръзка и неконтролируема. Тези две черти наистина ненавиждаше у нея, но и започваше доста да се усеща липсата ѝ. Тя си вършеше задълженията хилядократно по-добре. Тази дори след хиляда години не вярваше да постигне повече от това, което бе.
Оусеана се ядосваше на самата себе си. Не умееше почти нищо. Каквото и да опиташе не се получаваше. Въздъхна ядосано и се изправи за пореден път. Отвори на произволна страница и прочете написаното. Промълви словата и изчака да разбере какво ще стане. Усети пареща болка в рамото си. Стисна здраво зъби, за да не извика, но бе по-силно от нея. Мястото засия с мека виолетова светлина редом с очите ѝ. Това бе цветът на нейната коса и опашка. След като приключи забеляза, че сега имаше някакъв знак на рамото си.
- Какви ги вършиш?! Това е за смелост. Ако беше смела нямаше да извикаш, а сега може би дори не е каквото трябва.-дръпна я за ръката, за да го огледа и тя изохка.-Би трябвало да е същото, но само на вид. Не се знае какво може да е въздействието му.-изгледа я на кръв. Как можеше да е толкова глупава?!
- Аз... съжалявам.
- Това не решава нищо. Сега започни с това, което ти казах, за да видим поне така дали няма да се случи нещо.
Тя кимна уплашено. Не, май изобщо нямаше да има ефект над нея. Върна се обратно в началото където ѝ каза да започне и произнесе думите от страницата. Този път в ръката ѝ засия истинска прозрачна сфера с виолетов оттенък. Най-сетне се получи. Може би пък смелостта ѝ бе липсвала, а това щеше да ѝ я осигури. Подсмихна се и изчака да разбере какво още можеше да направи. Продължи с всички неща, в които се бе провалила и успяваше на почти всички. Ето какъв е бил ключът към нея, тази нейна страхливост е проваляла всичко!
- Много добре. Продължавай така и следващите дни ще разбереш как да отвориш портала обратно.
Каза ѝ той и тръгна. Планът му напредваше малко по малко, но доста успешно. Всъщност важното бе Агуа да не бъде заплаха за тях. Навярно вече бе научила достатъчно, за да е твърде опасна, а пък Оусеана не беше лоша. Бе достатъчно покорна, а и с наученото щеше да е перфектната за тях серит. Значи най-важното бе да се отърве от Агуа, а после всичко щеше да си се подреди както трябва.
Оусеана знаеше колко егоистични са подбудите ѝ, но бе готова на всичко, за да върне Агуа и не тя да е тук. Всъщност много добре знаеше къде е отворила книгата, беше я чела и преди, но не се бе осмелявала да направи нищо от нея. Тогава се сети точно какво ѝ трябва. Именно тя не се бе осмелявала и следователно се нуждаеше от смелост. А Консулът ѝ вярваше прекалено много. Тя не бе чак толкова глупава и ако искаше можеше да постигне доста.
Бяха изминали дни и тя използваше свободното си време, за да се обучава още. Искаше да се справи отлично и да успее, защото от това зависеше дали ще остане тук за напред. Смяташе, че е достатъчно силна, за да се справи.
- Хайде, покажи ми това, което си научила.-тя го направи с удоволствие.-Много добре, но сега следва трудната част. Няма да отидем преди предварително да съм убеден, че можеш да призовеш портала за връщане.
Знаеше, че това няма да е лесно, но щеше да направи всичко необходимо. Съсредоточи се и започна да изрича думите. Отвътре усети някаква енергия, която започна да напира в нея. Все едно искаше да излезе и да я напусне. Сметна, че трябва да я задържи затова продължи със словата си докато не бе напълно готово. Когато отвори очи видя същото идентично нещо на онова в криптата с първия Портал. Преглътна тежко и под негов знак пристъпи към него. Тя влезе първа и усети нещо странно. Приличаше на някакъв времеви тунел, който я поглъщаше и не се знаеше дали ще излезе в другия му край. Когато дойде на себе си видя, че се намира в другата зала, същата, в която бе портата. Значи бе успяла и бе преминала през този тук? Върна се обратно при Сферата и забеляза, че онова, което бе направила вече го нямаше.
- Чудесно, вече си напълно готова.
Не вярваше, че бе успяла. Наистина се бе получило. Една широка усмивка се изписа на лицето ѝ, а нещо заискри в очите ѝ. Тази нотка на злост бе по-опасна от каквото и да било друго, защото тя означаваше, че бе способна да направи всичко, за да постигне целта си.
- А сега, покажи къде е нашата скъпа Агуа.-направи жест с ръка към Сферата и тя се приближи към нея.
След като бе напреднала толкова много това започваше да ѝ се удава все повече и повече. Затвори очи поставяйки двете си ръце около нея и зачака. Малко след това пред тях се показа образа на спящата Агуа и то не сама. Я виж ти, какъв бе този човек? Тя с него ли е била?
- Много интересно. Агуа май си е намерила човешко момче и както изглежда е доста привързана към него.
Забеляза подлата усмивка на лицето му. Със сигурност бе намислил нещо, но какво? Дали щеше да нарани нея и онзи човек? Това не ѝ се понрави чак толкова, защото дори по усмивката ѝ докато спеше можеше да види, че е щастлива. Точно както искаше да бъде и тя. Ето защо трябваше да я върнат обратно. Всяка нотка на състрадание изчезна от нея и злостта пак си проправи път. Ако трябваше щеше да пожертва нейното щастие заради своето.