2356 година
Любовта идва когато най-малко очакваш. Тя се заражда точно там където е невъзможно. Но само тези, които имат смелостта да се борят за нея, са способни да я опазят.
Агуа се чувстваше много щастлива, че отношенията между нея и Ейс се затоплят. Все повече усещаше онзи трепет, а и вече имаше някакво странно чувство в стомаха, което я сполиташе всеки път щом го видеше. Невероятно бе как дори само от едното виждане той й въздействаше толкова много. Би дала всичко, за да разбере защо той ѝ влияе така. На какво се дължеше? Всичката тази сетивност просто ѝ идваше в повече, след като до преди това не бе изпитвала нищичко. Мислеше, че са успели да я възпитат да бъде като тях, но явно е грешала. Това просто е било дълбоко заспало в нея, но никога не е липсвало. Сега дори се убеждаваше в това. Ейс ѝ бе помогнал да го открие и навярно щеше да му бъде благодарна и за това. Той бе много по-достоен мъж от всеки акуот, който е познавала.
Ейс сякаш не бе толкова объркан, защото започваше да осъзнава какво се случва в него. Дори да го отричаше и да смяташе, че е нередно то бе факт. Той бе започнал малко по малко, но толкова силно да се влюбва в Агуа. Нейното присъствие, крехката ѝ снага, нейната невинност... Всичко това го караше да си представя неща, които не би трябвало, не и с нея. Тя не заслужаваше подобно отношение. Всяка друга, но не и тя. Смяташе, че ако си въобразява тези неща по-скоро опетнява нея, защото тя бе най-прекрасното създание, което някога бе виждал и в толкова много отношение бе съвсем невъведена, но достатъчно истинска във всичко, което правеше. Бе решил днес да я покани да отидат в някое денсплейс. Надали знаеше какво е танцуването и с радост би й го показал. Ако можеше би ѝ показал всичко.
Потърси я в къщата и я откри в градината гледайки сините рози. Усмихна се при вида ѝ и се приближи с голяма неохота, защото щеше да развали този прекрасен момент, понеже точно сега тя бе красива и този миг нямаше да се повтори.
- Не забелязах, че си тук.-каза тя докато се изправяше.
- Не исках да те прекъсвам.
- Няма нищо, просто се любувах на цветята.-накрая се позасмя. Стараеше се да свикна с тези нови за нея определения.
- Да, забелязах.-каза той и реши да поеме към същинската част.-Исках да те поканя тази вечер да отидем в един денсплейс.-тя го погледна озадачено.
- Какво е това?
- Място където хората танцуват.-щеше да попита и какво пък бе танцуването, но той я изпревари.-Ще ти покажа, не искам да си съвсем изненадана щом отидем.
- Добре.-тя се усмихна. Той се доближи и подаде ръцете си към нея.
- Ела насам и ми подай ръцете си.
Тя изпълни молбата му и зачака да разбере какво ще прави. Постави едната ѝ ръка на рамото си, а другата взе в своята. Неговата ръка пък бе на кръста ѝ. Той я поведе как да го прави и тя се движеше както ѝ казваше.
- Това е бавен танц, но има всякакви, а там не е задължително и да го правиш така стриктно. Ще видиш като отидем, но е забавно.
- Добре.-вярваше му, до сега се бе оказал прав за всичко.
Няколко часа по-късно, тя бе избрала една бляскава рокля, която си бе харесала още в началото докато ѝ показваше града. Косата си остави пусната, но сложи нещо наречено диадема на нея. Този незатворен обръч бе като украшение за главата. Имаше малки камъчета по него, които блестяха. Усмихна се на отражението си и излезе от стаята си. Долу видя Ейс, който я чакаше и изглеждаше доста по-различно. Носеше черни джинси и тъмно синя тениска. Усмихна се щом я видя и не откъсна поглед от нея докато слизаше.
Ейс чакаше Агуа от известно време, но нямаше против. Като мъж, да чака една жена не бе нещо необичайно. Ала щом слезе разбра, че всичкото това чакане си е струвало. Тя изглеждаше толкова ослепително! Имаше чувството, че е най-красивото момиче на света! Ако можеше да избира не би се поколебал да избере нея пред хиляди други. Преглътна тежко оглеждайки я от горе до долу. Трудното тепърва предстоеше, защото в този си вид той не би могъл да удържи мислите си и за миг.
- Е, ще отиваме ли?-попита той.
- Да.
Подаде ѝ ръката си и тя му даде своята. Сплетоха пръстите си и излязоха. Отидоха в колата му, малко се съмняваше, че би искала отново да се качи след онази случка, но тя опроверга очакванията му като се качи. Зае мястото до нея и потегли. Стараеше се да кара съвсем равномерно, за да не я изплаши. Помнеше изражението ѝ и не искаше то да се повтаря. Никога. След като пристигнаха спря автомобила си и слязоха. Минаха през входа и проверката и влязоха вътре. Тя го оглеждаше с толкова голям интерес, а очите ѝ излъчваха радост. Точно това искаше да вижда у нея, особено ако той бе причината затова.
- Харесва ли ти?
- Много!-отвърна тя и го дръпна за ръката.-Искам да отидем там и да танцуваме!-тя посочи залата с анти-гравитацията.
- Добре.
Бе я заинтригувало, защото хората танцуваха във въздуха. Това се наричаше еърденс и бе на принципа на анти-гравитацията – технология, която позволяваше на хората да се движат свободно във въздуха, но не и чак като в космически кораб. Бе по-умерено, за да позволи да се запази донякъде нормалното движение. Влязоха вътре и мигом се озоваха нагоре, а тя се засмя. Той я придърпа до себе си и затанцуваха въртейки се, а тя се смееше жизнерадостно. Очевидно бе, че ѝ харесваше и то много. Завъртя я няколко пъти, от което бе още по-щастлива. Когато се умори от това решиха да излязат и да отидат за напитки.
- Препоръчвам ти Хийвън, само не ме питай какво има вътре.-тя се изкиска сладко и това предизвика нов ритмичен удар от страна на сърцето му.
- Добре, няма.
Той отиде да вземе напитките им и я остави сама за малко. Междувременно забеляза как хората я оглеждат сякаш е нещо толкова странно. Всъщност беше, но за щастие само заради косата си. Докато оглеждаше тълпата усети присъствие до себе си и се обърна.
- Какво желаете?-попита тя гледайки момчето пред себе си. Не ѝ хареса нито изражението, нито вида му.
- Искаш ли да те почерпя едно питие? Гарантирам ти, че ще ти хареса.-усмихна се зловещо, от което тръпки я побиха.
- Не, благодаря.-постара се да звучи учтиво.
- Хайде, не се дърпай. Обещавам, че ще ти е много добре.-ставаше все по-настоятелен, а тя наистина започваше да се плаши. Когато се приближи с крачка към нея изтръпна още повече.
- Вървете си, ако обичате. Не желая нищо от вас.
- Не може да ми отказваш!-посегна да я хване за китката, но нечия друга ръка хвана неговата преди това.
- Тя каза да си вървиш.-веднага разпозна гласа. Ейс се бе появил тъкмо навреме. Отдъхна си дълбоко и отстъпи крачка назад.
- Теб те знам!-възкликна той.-Тя с теб ли е?
- Да.
- Чудесен избор, състезателче. Ако ти омръзне съм насреща.-той се засмя, а Ейс го гледаше на кръв.
- Махай се преди да съжаляваш.
- Добре де. И без това нищо няма да излезе.-махна вяло с ръка и си тръгна.
- Той обиди ли те с нещо? Нарани ли те?-започна с въпросите си той.
- Не, но настояваше да ме почерпи с питие и че щяло да ми хареса.-погледът му стана мътно син.
- Опиат, това ти е предлагал.
- Какво?
- Нещо, което най-добре да не разбираш какво е.-поклати глава той и се обърна, за да вземе двете чаши от поставката, на която ги бе оставил.-Ето, опитай.-тя пое едната чаша от него и отпи.
- Имам странен вкус. Смесица от много неща.-констатира тя.
- Правилно.
Наблюдаваше как с интерес приема новото и ѝ се възхищаваше. Ако той попаднеше на друга планета съвсем случайно и всичко бе непознато за него едва ли би се държал така смело както тя. Приемаше всичко и опитваше да се адаптира към тази среда, а не да я промени, така че тя да се нагоди към нея. Имаше много какво да научи от нея. Като за начало да бъде отворен към нови неща.
Вечерта им мина спокойно и без повече инциденти като този с неприятния човек, който я бе смутил. Веднага след това се постара да не мисли повече за него и да се наслади на момента, защото той нямаше да се повтори. Щом стана късно решиха, че е време да се прибират. Пристигнаха и слязоха. Тя все още бе толкова щастлива та не можеше да свали усмивката от лицето си. Влязоха в къщата и се качиха на горния етаж. Излязоха на балкона огряван от лунна светлина.
- Благодаря ти за тази вечер. Беше прекрасно!-каза тя и го погледна.
- Не ми благодари за нищо, правя го с удоволствие.
- Ейс, защо правиш всичко това за мен? Имам предвид, аз се натресох в живота ти и би трябвало да си ми сърдит, а не да се стараеш да ме зарадваш по всевъзможни начини.-той да е ядосан на нея за нещо?! Невъзможно! Нямаше за какво да я вини след като бе най-милото създание, което бе срещал.
- Няма за какво да съм ти сърдит, както се изрази. Не мисля, че твоето присъствие ми е навредило с нещо. Дори напротив, смятам че ми отвори очите за много неща.-тя го погледна изненадано.
- Така ли? Какви например?
- Започнах да осъзнавам, че на света има и други неща освен състезанията, като не изключвам и тях, разбира се.
- Наистина?-повтори тя невярващо гледайки как той все повече скъсява разстоянието между тях.-Какви?-настоя тя за отговор с лек шепот.
- Ти си различна, Агуа. Ти ми отвори очите и ми показа колко съм грешал.
- За кое?
- Че съм щастлив и че.. нямам нужда от никого. Истината е, че имам нужда от теб.-тези думи стоплиха сърцето и душата ѝ. Не вярваше, че ги чува.
Миг по-късно устните му докоснаха нейните. Беше съвсем невинна целувка, която и двамата искаха. Бяха жадували за нея от толкова отдавна. Отдели се от нея да не би да я уплаши или да открие, че не го е желала, но в очите ѝ се четеше точно обратното. Можеше да прочете в тях колко силно бе искала това да се случи. Осмели се да го повтори, но този път по-настоятелно задвижвайки устните си с нейните. Постави ръцете си на кръста ѝ, а тя постепенно се осмели да обвие своите около врата му. В момента и за двамата нищо друго нямаше значение. Важни бяха само те и това, което правеха в момента. Агуа се чувстваше като най-щастливото момиче в цялата галактика. За пръв път изпитваше тези чувства, които бълваха като фойерверки в нея. Устните му бяха точно толкова меки, колкото си мислеше, че са. Харесваше ѝ как те си пасваха съвършено като две половинки от една цялост. Ейс бе не по-малко опиянен от целувката. Нейният вкус бе несравним. Никога не бе вкусвал нещо такова, знаеше че ще е уникално, но това.. то надминаваше и най-смелите му мечти. Искаше да запаметят този момент завинаги, защото бе само техен и ничий друг. Тя щеше да бъде негова и само негова. Не бе желал толкова силно жена да му принадлежи така както тя. Бе развил толкова силен собственически инстинкт, че бе готов да брани своето със зъби и нокти. Докато се целуваха под звездното небе над тях сякаш времето бе спряло. Бяха като омагьосани, бе толкова невероятно. Имаха чувството, че са в безтегловност и че единственото нещо, което бе от значение е да са заедно. Отделиха се задъхани от целувката и той опря челото си в нейното.
- Знаеш ли, аз също имам нужда от теб, Ейс. Без теб съм празна, в мен няма нищо. Ти отключи моите чувства и се чувствам запълнена отвътре.-тя се усмихна гледайки го право в очите.
- Ти не си празна, Агуа, и никога не си била. Нужно е било някой да ги пробуди.
- Е, този някой си ти.-това го възрадва още повече.
- Мислиш ли, че..бихме могли да опитаме?
- Аз нямам какво да губя, ако го сторя. По-скоро бих загубила ако не го сторя.
- Значи би искала да си моя приятелка?
- С най-голямо удоволствие.-отвърна сигурно тя.
- Тогава би ли ме направила най-щастливия мъж в целия свят като приемеш да бъдеш моя и само моя?-пръстите му погалиха едната ѝ страна. Кожата ѝ бе така гладка и нежна.
- Да.-той се усмихна широко.-Но знай, че ти ме правиш не по-малко щастлива, защото ти си този, когото съм очаквала през целия си живот. Не искам друг, искам теб.-тези думи накараха душата му да лумне в екстаз.
- Повярвай ми, аз също.
С това сляха отново устните си и този път бе по-настоятелен. Опря я в стената зад нея и обви кръста ѝ с ръцете си. Тя сплете своите в косата му и ги прокара през нея. Не му пукаше дали я е разрошила или не, в момента най-важното бе това, което вършеха. Целуваха се с такава страст и жар, която бе необяснима. Те бяха двама коренно различни души. Тя идваше от друга планета и бе съвсем различно същество, ала тези неща в момента нямаха никакво значение. Нямаше да го е грижа дори ако бе синя или зелена на цвят, или пък с цветовете на дъгата. На кого му пукаше за това? Най-важното бе, че тя бе тук и бе само негова. Агуа никога не се бе чувствала по-щастлив от този миг. Ейс ѝ даваше това, за което бе жадувала през цялото време. Той отключваше всяка нейна същност и я караше да бъде истинска. Двамата откриваха съвсем нови измерения, които им разкриваха все по-необятни неща, ала и двамата бяха готови да ги открият заедно, защото любовта бе способна на всичко и можеше да се роди там, където бе най-трудно. Защото ако любовта е истинска, това не означава, че ще бъде лесно.