2356 година
Много често вършим неща единствено заради тръпката породена от тях. Ние харесваме фактът за тях, а не самите тях. Понякога ни харесва само идеята да бъдем такива, но не и действително да сме.
Агуа му бе разкрила толкова много. Бе открила душата си за него и той трябваше по някакъв начин да ѝ върне този жест. Тя му се бе доверила, а той все още дори не й бе разказал нищо. А самият той бе заявил, че са приятели и че тя може да му вярва, но не бе ли това двустранно? Ако не дадеш, няма как да получиш. Трябваше да ѝ разкрие нещо и от своя свят, за да го опознае малко по-добре. Не го биваше с думите особено много, но знаеше кое най-добре ще говори за него – пистата, автомобилите... Те щяха да ѝ разкажат това, което той не можеше.
Тя тъкмо се оправяше гледайки отражението си в огледалото. Бе облякла нещото, което той бе нарекъл джинси и една блуза. Изглеждаше толкова нормална. Хвана косата си на опашка този път без да пуща кичури отпред и я завърза с една панделка. Усмихна се на отражението си и стана. Слезе долу, за да потърси Ейс и да чуе мнението му. Не знаеше защо го искаше, но бе сигурна, че иска да знае какво мисли той за нея. Откри го облечен да за тренировките си. Щом я видя се възпря от това, което щеше да казва и я огледа от горе до долу.
- Как изглеждам?-свенливо попита тя.
- Красива си.-изплъзна се от устата му преди да може да го възпре. Не знаеше какво ще си помисли тя след това и изруга наум.
- Благодаря.-сведе засрамено погледа си и забеляза поруменяването на страните ѝ.
- Исках да те попитам нещо. Би ли дошла с мен на пистата?-не очакваше да я помоли точно това. Гледа го изумено няколко секунди преди да отговори.
- Да, с удоволствие.
- Добре. А сега ела да ти покажа един истински автомобил.-той я прикани подавайки ръката си към нея.
Тя подаде своята и той я пое обхващайки я съвсем нежно. Тръгнаха навън и спряха пред бялата кола, която бе виждала в Сферата. На живо бе дори още по-изумителна! Престраши се да докосне метала и страхът ѝ от непознатото започваше да отминава. Добре, нямаше нищо живо в нея. Той ѝ отвори вратата вдигайки я нагоре и тя огледа как да се качи. Щом го стори той затвори и заобиколи сядайки на мястото до нея.
- Сега ще включа двигателя, затова не се плаши от шума, чу ли?-тя кимна и той го запали.
Първоначално се стресна малко, но после мекия му звук я поуспокои. Потегли наистина бавно имайки предвид възможностите на автомобила и тези на Ейс. Той можеше да кара и неколкократно по-бързо, но навярно заради нея го правеше толкова бавно. Радваше се, за което, защото още не бе готова за високите скорости. Не и да ги изпита от първа ръка. Пристигнаха на мястото, за което ѝ говореше и слязоха.
- Можеш да отидеш да седнеш там и да ме гледаш.-от една страна бе добре, че не настоя да е с него, но се почувства малко оскърбена, че все пак не я попита.-Ако желаеш можеш да си с мен, но не смятам, че си готова.-сякаш бе прочел мислите ѝ!
- Да, прав си. Не съм готова.-нервно се усмихна тя.
- Добре, тогава заеми, което място си пожелаеш.-той кимна към зрителските места и се върна в колата си.
Тя послуша съвета му и си избра място на втория ред. Седна там и се загледа към пистата. Бе меко казано огромна! На живо бе хилядократно по-внушителна от онзи образ. Бе толкова добре направено и с такива завои, от които свят ѝ се завиваше. Имаше ли шанс състезателите да се ранят? Не, не искаше да мисли за това. Само като се сетеше и цялата настръхваше. По-добре да не мислеше за лошото да не го предизвиква.
Ейс се качи отново и този път потегли с нормалната за него висока скорост. Автомобилът се понесе по пистата и профуча през нея. Знаеше, че тя го гледа и се чувстваше някак странно от този факт. Защо толкова го вълнуваше какво мисли тя за него? Не знаеше, но пък бе сигурен, че иска да се представи добре пред нея.
Няколко часа по-късно той бе спрял за известно време и тя бе отишла при него. Говореха си за нещо когато чуха шум и се обърнаха. Имаха компания и то не особено добра. Веднага щом забеляза Макуър тялото му се стегна и някакъв защитнически инстинкт се породи у него. Застана частично пред нея сякаш искаше да я предпази.
- Я виж ти, май си имаш приятелка, а?-подхвърли той със самодоволна усмивка.
- Това не те засяга.
- Оу, много важно. Защо, страх те е да не ти я взема ли?-Агуа гледаше неразбиращо към него. Защо говореше така с Ейс? Никога до сега не бе виждала подобно държание.
- Не се занимавай с нея.
- Защо? Защото мислиш, че тя ще избере мен, а не аматьор като теб ли?-цялото му тяло се напрегна и гърдите му се сваляха и вдигаха учестено.
- Ейс..-прошепна тя зад него.
- Макуър, какво става, коя е тази?-една доста разголена жена се появи зад него.
- Приятелката на малкия Ейс.
- Ама той си имал приятелка?!-каза тя с присмех.
- Явно.-той се засмя мазно след като бе осмислил нещо друго.-Предизвиквам те да се състезаваш с мен. Ако аз спечеля ще взема твоето момиче. Е, сладурче, как е името ти?-не ѝ хареса начинът, по който се обърна към нея.
- Не я намесвай. Тя няма нищо общо пък и не желая да се съревновавам с теб. Знаеш кой победи на последното състезание.
- Значи отказваш предизвикателство за състезание? Разочароваш ме.-той изцъка с език. Нямаше избор, ако откажеше се смяташе, че се е предал.
- Направи го, знам че трябва.-тя прошепна зад него.
- Но..-опита да я оспори той.
- Знам, че ще победиш.
- Добре, приемам.-на лицето му заигра злорадство, което предизвика тръпки по цялото й тяло.
- Много добре, само че пропуснах едно условие.-той го изгледа на кръв. За какво условие говореше?!-Жените ще бъдат с нас.
- Не!-отхвърли твърдо той.
- Иначе няма състезание и се брои за отказване. Е, какво мислиш сега?-не можеше да я подложи на това. Не и толкова скоро. Настървено състезание и то за... как успя да се съгласи на подобно нещо?!
- Съгласни сме.-тя отвърна вместо него и той я погледна втрещено.
- Чудесно, тогава се приготвяй да загубиш Ейс, а ти синекоске се приготви за един истински мъж.-те се отдалечиха, а Ейс се обърна към нея.
- Агуа, защо се съгласи?! Можеше да не приема!
- Знам какво значи това за теб. Щеше да се смята все едно си се предал и то без да си опитал. Не можех да ти го причиня.
- Но защо не помисли за себе си?! Това не е просто състезание, а истинска месомелачка! Ти не си готова за това.-каза той угрижено.
- Е, за всичко си има първи път.-отвърна тя.
Той въздъхна и се насочиха към автомобила му. Щеше да съжалява за това. Изобщо не си и помисляше, че може да загуби, но все пак ако станеше... да предадеше Агуа на него?! Никога! По-скоро отново би изгубил родителите си, но не и това. Нея не би дал на никого, просто не можеше. Щом се качиха той я обезопаси напълно, не искаше да пострада, защото това щеше да заприлича на истинско меле. Застанаха на стартера и се приготвиха за тръгване. След като изминаха десетте секунди и двамата потеглиха с мръсна газ. Агуа се стисна за седалката уплашено. Ейс бе прав, тя не бе готова за това!
Ейс видя, че тя е уплашена, но не можеше да намали. Това бе начинът да спечели. При първия завой зави остро и видя как тя се уплаши още повече. Не искаше да й го причинява, но вече бе късно за съжаления. Концентрира се над пътя, за да не се разсее и да допусне някоя грешка.
Агуа бе толкова изплашена. Как можеше да харесва да прави това?! Скоростта бе убийствено голяма, а и тези опасни завои! Можеше да се убие без дори да го съзнава. Този спорт бе убийствен, а той бе така пристрастен към него. Да изпиташ това от първо лице бе коренно различно от това да го гледаш от трето. Едно бе да го наблюдава отстрани от седалките и съвсем друго от мястото успоредно на неговото. Изпитваше точно това, което и той. Чувстваше високата скорост и начинът, по който се носеха на пистата. Чувстваше адреналина, който бе в неговата кръв. Бе плашещо и пламенно едновременно.
Бяха съвсем накрая и бяха почти равни. Агуа бе започнала да се тревожи и не знаеше как ще се развие всичко. Вярваше в Ейс, но сега се страхуваше. Стискаше толкова силно ръкохватката, та чак кокалчетата ѝ бяха побелели съвсем. Той въртеше волана на толкова посоки, че свят ѝ се завиваше. Хвърляше ѝ от време на време някой разтревожен поглед, но се стараеше да не се разсейва.
- Агуа, дръж се здраво.-предупреди я той.
- Защо?-ала не получи отговор.-Ейс!
Той не каза нищо, а само натисна педала докрай и направи рязък завой. Ако не бе предпазния колан имаше чувството, че щеше да се залепи за стъклото. Видя премрежено напред, че финиш линията е пред тях. Сърцето ѝ щеше да изскочи, не знаеше какво става с нея. Усети колко бързо профучаха през нея и после рязкото забиване на спирачки. Ейс продължи да стиска здраво кормилото, а тя – седалката. Опитваше да нормализира дишането си и да се съвземе. Не бе сигурна дали все още е цяла след това преживяване.
- Агуа.... Добре ли си?-каза той и погледна към нея. Тя стоеше без да мърда гледайки напред. След малко се обърна към него, но не каза нищо.-Толкова много съжалявам.-каза с почти шептящ тон.
- Загуби ли?-попита тя тъжно.
- Не, спечелих.-простичко отвърна той. Но защо се извиняваше тогава?-Съжалявам, че ти се наложи да преживееш това.-но той чувстваше вина към нея, за дето бе с него по време на тази гонка.
- Не се извинявай, вината не е твоя.
- Напротив, моя е.-настоя категорично той.
- Не, не е.-тя хвана ръката му и въпреки, че бе с ръкавица можеше да почувства топлината ѝ.
Тя наистина имаше вяра в него. Дори след това не го обвиняваше за нищо. Бе му разкрила и тайните си, а той – нищо. Как можеше да му вярва след като той не ѝ бе доверил нищо освен страстта си към състезанията? Може би...може би това бе да даваш и да не очакваш нищо в замяна. Тя му бе поверила най-съкровените кътчета на душата си, без да очаква да ѝ отвърне със същото. Тя му вярваше и вече го бе доказала, но бе крайно време той да ѝ докаже същото – че има вяра в нея.