2356 година
Чувствата, които ни объркват, много често са точно тези, които ни правят щастливи. Истината е, че вътрешното ни „Аз" знае по-добре какво искаме. Ако го оставим да ни води, то ще избере правилния път.
Ейс бе много объркан от собствените си чувства. Това не можеше да се случва на него. Той бе роден състезател, единствено това бе важното. Не му трябваше нито приятелка, нито нищо в живота му. Ала това, което правеше за нея напълно противоречеше на принципите му до този момент. Не разбираше защо тя е изключение, той ли го бе допуснал или какво? Не биваше, нямаше да го допусне. Крайно време бе да възобнови тренировките си след като не бе стъпвал на пистата от толкова време насам. Бе твърде необичайно за него, направо недопустимо, но ето че се бе случило. Заради нея бе отделил огромна част от времето си и все още не можеше си отговори на въпроса защо. Не можеше да каже, че е защото я харесва по един по-специален начин или пък, защото смяташе, че е длъжен да го стори след като тя си няма нищо и никого. Не, по-скоро го правеше по свое желание, защото искаше. Нещо отвътре му диктуваше, че това трябва да стори и се чувстваше правилно помагайки ѝ. Тя бе едно непознато на никого същество, което бе попаднало на Земята по някаква случайност и той не знаеше каква. Ако някой друг я бе видял, а не той навярно щеше да свърши като научен експеримент в някоя лаборатория. Щяха да гледат на нея единствено като обект на своите изследвания, нищо повече. Тя нямаше да си е тя, а щеше да я определят като „то", съществото, сякаш е предмет, а не живо, дишащо създание. Радваше се, че я намери той, защото можеше да ѝ помогне така както никой друг.
Облече състезателния си екип и се приготви да излезе. Минавайки през всекидневната я видя да разглежда ТВ системата. Опитваше да смени канала, но не ѝ се получаваше. Той се подсмихна и отиде до нея. Протегна ръка измествайки образа надясно. Благодарение на това картината се смени с друга.
- Еха!-не бе виждала подобно нещо до този момент.
- Ако искаш да сменяш просто го мърдаш с ръка. Всичко е на принципа на тъч, така че докосни екрана, за да направиш каквото искаш.-усмихна се леко.
- О, разбирам.-чак сега го огледа как бе облечен. Така го бе виждала единствено когато се състезаваше.
- Аз ще отида на пистата, за да тренирам.-тя го гледа няколко секунди преди да проговори.
- Имаш предвид нещо като обучение, нали?-тя също се бе обучавала много преди да стане серита.
- Да, нещо такова.-явно тя не знаеше какво означава и тази дума.-Къщата е на твое разположение. Ако искаш продължи с това, ако не искаш можеш да правиш друго. А да, в градината има малко цветя, ще ти харесат.-тя продължи да го гледа недоумяващо.
- Какво е „цветя"?-попита тя.
- Това са растения, излез и ги разгледай. Не са много, защото не се занимавам с тези неща, но ще добиеш представа за какво говоря.
- Добре.-тя кимна.
- Тогава до после.
- Ал пронто*, исках да кажа до скоро.-сведе засрамено поглед. По навик се бе обърнала към него на техния език.
Нямаше представа какво му каза току-що, навярно от нейния роден език, но не възрази. Като го спомена, бе любопитно как така тя говореше перфектно неговия език след като бе чуждоземка. Надали там говореха английски от където идваше, ала тя го знаеше. Странно, трябваше да я попита в подходящ момент относно това.
Излезе и я остави сама отивайки с автомобила си извън града. Там имаше път, който бе приспособен като писта, на която ставаха и незаконни състезания, в които той нямаше желание да участва. Той предпочиташе официалните ралита, чрез които печелеше авторитет и хората го подкрепяха, защото виждаха, че той не бе като останалите, които се бяха „продали" на магнатите. Пристигна и застана на начална позиция. След няколко секунди натисна педала за газта и потегли. В ума му цареше пълен хаос. Не знаеше какво става с него и чувстваше вътрешната си борба със себе си. Разтърси глава и се концентрира над пътя.
Агуа разглежда програмите от любопитство да ги сменя, но накрая ѝ омръзна. Реши да види какви са тези цветя и излезе навън. Забеляза цветните растения и се приближи към тях. Най-много ѝ направиха впечатление едни аквамаринени на цвят красиви цветове и се насочи към тях. Протегна ръка към едно от тях, но щом го хвана се убоде.
- Ох!-отдръпна ръката си и погледна убодения си пръст. Тънка струйка кръв се стече по него. Доближи го до устните си и опита да спре кръвта.
Беше красиво, но имаше бодли и от това я заболя. Нейната красота бе измамна. Зад красивата ѝ външност се криеше нейната същност. То бе нейния начин да се предпази от неприятели. Въпреки станалото се наведе на нейното ниво, за да вдъхне аромата й. Ухаеше на свежа утринна роса. Не знаеше как се нарича, но щеше да попита Ейс. Никога не бе виждала подобно нещо преди на Уран. Там имаше единствено вода и мрак. Земята бе красива планета, която бе допълнена с развитите технологии. Все по-малко и по-малко ѝ липсваше нейното родно място. С повече внимателност реши да опита отново да я откъсне и този път успя без излишни инциденти. Взе я и реши да откъсне още две, които да занесе вътре, за да освежат къщата.
Ейс бе разсеян и лесно вниманието му бе отвлечено от нещо или по-скоро някого. За малко да се блъсне в една скала и спря дишайки учестено. Облегна се назад на седалката и затвори очи. В ума му изплува нейния образ. Спомни си я сутринта с бялата си рокля и косата хваната на опашка. Отиваше ѝ и приличаше на нормално момиче ала вътрешно знаеше, че не е. Тя никога нямаше да бъде една от всичките, защото бе специална и единствена. Запали отново двигателя и потегли. Трябваше да си я избие от ума и цялата тази идея за..нещо, каквото и да е било между тях. Знаеше, че връзка докато е състезател е невъзможна и всеки такъв опит щеше да е напразен. Още помнеше какво се случи веднъж когато реши да опита с нещо такова.
Ейс бе все още толкова млад и импулсивен, правеше каквото той си иска. Родителите му все още бяха живи и тепърва навлизаше в състезанията. Имаше сравнително дълговременна приятелка, бяха заедно от осем месеца и той я чувстваше някак близка своему. Опитваше да съчетае спорта с връзката си, но бе доста трудно. Понякога се налагаше да пренебрегне едното заради другото и по-често това бе нея, за да може да стане наистина добър пилот. Това бе детската му мечта. Още от малък рисуваше малки колички с човечета в тях, представляващи автомобилния състезател. Обичаше да ги прави по ъглите на страниците където когато ги разгръщаше бързо се получаваше анимация и това го вдъхновяваше. А сега въпреки всичко бе хлътнал по тази рижа красавица. Винаги си бе падал по момичета с необичаен цвят коси, дори и боядисани в повечето случаи, му се струваха по-атрактивни от скучното русо, кестеняво или пък черно. Тя го харесваше, но понякога се сърдеше, защото той можеше да я пренебрегне с дни и това никак не ѝ се нравеше. Жените имат нужда от внимание и ако не го получават те са склонни на много неща.
Предстоеше му състезание, на което тя настояваше да присъства като част от екипа му, който служи за отстраняване на неизправности по колата по време на ралито. Той я бе предупредил, че е опасно и не е необходимо, можеше да гледа и от публиката, но при нейното настояване и молби нямаше как да ѝ откаже. И така се бяха озовали тук – на състезанието и тя бе с екип на монтьор. Бяха изминали две обиколки и той щеше да спре за бърза презареждане на колата. С твърде бързото си каране понякога изразходваше водорода за нула време. Щом спря при него дойде Ейнджъл, така се казваше приятелката му.
- Ейс, това не е ли опасно?-попита го тя обвивайки ръцете си около врата му.
- Никой не е казвал, че не е, но това е нещото, което искам да правя.-отвърна ѝ той.
- Но защо? Защо искаш да погубиш живота си един ден в тези неща? Помисли, толкова ли много искаш да си състезател?-не вярваше, че тя го пита тези неща. Разбираше, че искаше, тя изобщо ли не го познаваше?!
- Разбира се, че искам, това е моето призвание.
- Но Ейс.. Можем да бъдем толкова щастливи заедно!-възропта тя.
- Виж Ейндж, аз много те харесвам и те ценя, но не можеш да очакваш от мен да се откажа от това. Мислех, че ме познаваш достатъчно добре, за да не ми задаваш подобен въпрос, но може би съм грешал.-може би е познавала само тялото му, но не душата му.
- Не, не ме разбирай погрешно. Познавам те, разбира се, но си мислех, че заради мен би се съгласил да водиш един по-спокоен и не толкова изпълнен с опасности живот.-не разбираше защо точно сега реши да му говори тези неща. За да го разсее и да загуби или какво?!
- Това е моят живот, независимо дали ти харесва или не.
- Значи решаваш това, така ли?!-погледна го оскърбено и ядосано.
- Да.-очите ѝ проблеснаха, но сдържа сълзите заради гордостта си.
- Добре тогава, това е твоят живот и имаш свободата да правиш каквото искаш с него.
Тя се обърна и тръгна. С тези свои думи съвсем ясно му казваше, че къса с него и бяха до тук. Това го заболя, донякъде. Наистина я харесваше, но за нищо на света не би се отказал от спорта, той бе най-важното нещо в живота му. След като колата му бе готова се качи и бе готов да тръгне отново, но видя суматохата напред и слезе, за да разбере какво става. Беше се струпало цяло мнозинство кръжащо над проснато на земята тяло. Един състезател тъкмо тръгвал и тя изскочила изневиделица отивайки на някъде. Когато видя кой бе установи, че е тя. Беше като сразен, не очакваше това да е тя. Беше цялата в кръв и първоначално помисли, че е мъртва, но бе само ранена. Поради инцидента състезанието бе прекъснато, а нея заведоха болница. Възстановяването ѝ отне доста време, ръката ѝ бе счупена, а веднага щом се бе събудила не желаеше повече никога да вижда Ейс. С това отношенията им бяха окончателно приключили.
Ето защо не желаеше никакви жени в живота си. Рано или късно щяха да поискат от него непосилното, а той да им откаже и край. Не желаеше да завършва всяка връзка с инциденти и подобни неща, затова се бе отказал и държеше всички на разстояние от себе си. Понякога се забиваше с жена за по една нощ, но не и нещо повече. Не искаше нещо друго да навлиза в живота му, да го променя или разсейва. Само едно нещо бе важното и това бяха състезанията.
Когато се прибра видя красивите сини рози потопени да не увехнат. Преди са били рядкост и са ги отглеждали доста трудно, но сега можеха да се срещнат почти навсякъде. Все още помнеше мислите си да не допуска никого до себе си, но реалността отново го бе връхлетяла и това момиче с необичайна коса пак предизвика същото въздействие върху него. Той не се бе чувствал привлечен към Ейнджъл никога както към Агуа. Тя бе толкова невинна и надали целеше нещо подобно, но то се бе случило съвсем непринудено. Тя бе влязла трайно в живота му и скоро едва ли щеше да го напусне. Нито от него самия, тя вече бе влязла под кожата му и се съмняваше, че някога ще излезе от там. Дори напротив, от ден на ден тя все повече и повече запазваше мястото си в него, което щеше да остане непокътнато за никого другиго, защото то бе нейно и ѝ принадлежеше.
*От испански al pronto /ал пронто/ означава до скоро.