2356 година
Никой не възприема различните, точно защото са различни. Хората смятат чудовищата за такива, защото изглеждат така, а самите чудовища мислят същото, но за хората. В крайна сметка няма добри или лоши, има само различни гледни точки.
Агуа не бе виждала отново онзи човек колкото и да искаше. Беше съвсем сама сред неизвестното и се чувстваше по-зле дори когато бе в крипторията си без жива душа наоколо. Там поне знаеше, че е у дома, а тук беше като пришълец. Завинаги ли щеше да остане приклещена тук? Но как щеше да живее? Това не бе нейния дом и винаги имаше опасност да я забележат, а тогава щяха да я отведат, за да я изследват с онези джаджи и многобройните си технологии. Щеше да остане едно опитно зайче до живот ако това се случеше. Не искаше да е вечно бдителна и нащрек. Това не бе живот, а истинско проклятие! Плувайки по дъното реши да изплува и да види къде се бе озовала, защото забеляза стесняването около нея. Сигурно се бе отклонила докато бе замислена. Изплува предпазливо и се огледа. Морето се бе стеснило. По-точно тя бе навлязла в реката, вливаща се в големия воден басейн. Ако щеше да продължи трябваше да е изключително внимателна иначе можеше да бъде забелязана. Гмурна се обратно и продължи напред.
Ейс бе излязъл сред природата. Искаше днес да отиде при езерото и да поплува на спокойствие. Имаше нужда да се разсее някъде сам извън всичко останало. Беше взел няколко неща със себе си и бе излязъл. Отиде на любимото си място от дете където родителите му го бяха водили неведнъж. Свали блузата и панталоните си оставайки по боксерки. Гмурна се във водата и започна да плува с изящество и лекота.
Агуа отново усети промяна, пак се разширяваше. Щеше да изплува когато видя човешки крака в далечината. Виждаше отлично под вода и този път се уплаши наистина. Огледа се за някое скривалище или скала и забеляза една. Отиде зад нея и предпазливо се подаде над водата. Ала не очакваше да види него. Преглътна тежко и се опря на камъка, за да не издаде някакъв неволен звук. Той плуваше изключително добре, въпреки че нямаше опашка. Косата му бе мокра и сега ѝ се струваше, че изглежда не по-малко добре от преди. Остана да го наблюдава така, защото колкото и да ѝ се искаше не можеше да си тръгне. Нещо я задържаше там и трябваше да остане на всяка цена.
Той се гмурна няколко пъти и реши да излезе, за да си почине за малко. Стъпи на брега, а капчиците вода се стичаха по тялото му. Беше с гръб към езерото насочвайки се към нещата си. Неволно се бе обърнал за части от секундата и сякаш в полезрението му попадна нечий силует. Когато се обърна, за да фокусира по-добре чу плисването на водата. Не си въобразяваше, там действително имаше някой.
Агуа се уплаши, той я забеляза! Потъна бързо под вода, но знаеше, че не толкова, за да не чуе плисъкът от нейното навлизане. Как можа да допусне това?! Трябваше да се махне, веднага. Обърна се, за да заплува по обратния път, но чу повторно плясване и знаеше, че той е влязъл отново и идва към нея.
Ейс наистина видя жена. Беше там, зад скалата. Доплува до онова място, но не видя никого. Гмурна се, за да огледа под водата и забеляза странен силует пред него. Беше решен да разбере коя е и защо го следеше. Умееше да плува бързо и този път определено се нуждаеше от уменията си. Тя се движеше право към другия край, но там завършваше просто с другия бряг, нямаше къде да избяга.
Той бе плътно след нея, но не биваше да позволява да види опашката ѝ. Не биваше да научава коя или по-точно каква е. Посоката, в която бе тръгнала се оказа грешна и там където отиваше не бе реката. Спря и се огледа трескаво, ами сега накъде? Щеше да продължи напред до където можеше. Усети докосване до опашката си и погледна назад. Но как?! Кога я бе достигнал? Тя изпищя и се дръпна от него плувайки с всички сили напред.
Какво...какво беше това?! Мислеше, че е кракът ѝ, но на допир бе хлъзгаво и люспесто. Все едно докосна риба! Но как бе възможно това?! Спря се за миг и излезе на повърхността, за да си поеме дъх. На слънчевата светлина през кристално чистата вода забеляза, че достига до задънен изход, а и тук ставаше по-плитко. Приближи се бавно към нея, но този път нямаше да я пусне.
Край, беше достигнала пределите на малкото езерце. Сега бе приклещена тук и той щеше да я видя. Бе толкова уплашена, че не знаеше какво да стори. Стоеше под нивото на водата колкото и плитко да бе, защото се боеше. Той се приближи и се наведе към нея. Този път я стисна за опашката и тя се изправи опитвайки да се измъкне. Погледна към него с големите си уплашени очи сякаш молейки го да не я наранява.
Той я хвана, наистина го стори, но това...това не го бе очаквал. Тя излезе над водата и я видя. Имаше най-странния цвят коса, който бе виждал, но не той бе най-впечатляващия. Очите ѝ го гледаха умолително и изплашено, мислеше си, че ще я нарани, можеше да се прочете това дори от километри. Ала техния цвят... приличаха на стъклени и нещо в нея сякаш го срази. Може би жалния поглед, а може би нежните черти. Спусна погледа си надолу по тялото ѝ. На гърдите си имаше някаква феерична материя, която почти прозираше и това предизвика смущение у него. Него, който не обръщаше внимание на нищо друго освен състезанията! Продължи още надолу и тогава остана напълно смаян. Тя беше... тя имаше... преглътна тежко и осъзна, че все още я държи и то доста силно съдейки по пребледнялото ѝ лице. Пусна я шокирано и отстъпи назад. Тя не бе човек, това не можеше да е човек!
Това беше, той я видя. Знаеше каква е и бе въпрос на време да я предаде. Не искаше да служи като субект за научни изследвания, но какво друго можеше да стане освен това? Той бе човек, който, разбира се, не бе виждал нещо като нея и щеше да иска да научи повече. Вече се бе уплашила, че ще я издърпа насила, но противно на очакванията ѝ той я пусна и бе непо-малко шокиран от нея.
- Коя си ти? Или правилният въпрос е какво си ти?-тя стоеше като онемяла. Не знаеше какво да му каже. Той попита почти шепнейки и бе не по-малко объркан от нея.
- Ще ме нараниш ли?-плахо попита тя. Погледът ѝ, гласът ѝ.. тази невинност и страх пробудиха у него и най-заспалите чувства и се почувства така сякаш сърцето му се разкъсва на милион парченца от въпроса ѝ.
- Не, не бих. Не се плаши от мен.-заговори меко, не желаеше да я плаши повече от колкото вече бе.
- Н-наистина ли?
- Да, давам ти дума.-той приклекна към нея и ѝ подаде ръката си. Тя я погледна с недоверие.-Ела, тук е твърде плитко.-обясни той.
Несигурно подаде своята и тогава ръцете им установиха контакт една с друга. Тръпката, която премина и през двамата нямаше равна на никоя друга. Стояха така няколко секунди просто гледайки се в очите. Той ѝ помогна да се изправи и да отидат по-навътре където да застанат очи в очи. Стояха на прилично разстояние като и двамата си нямаха достатъчно доверие.
- Моля те, не ме подлагай на експерименти! Няма да сторя никому нищо лошо!-проплака тя.
- Но аз не бих го сторил и няма да те отведа на такова място.-това я успокои, малко.
- Обещаваш ли?
- Обещавам.-кимна сигурно той.-Как е името ти?
- Агуа.
- Агуа...-изпробва го в устата си, харесваше му. Да го чуе от неговите уста звучеше далеч по-хубаво от чиято и да било друга.-Аз съм Ейс, Ейс Рейсър.
- Ейс Рейсър.-повтори тя сякаш, за да е сигурна, че може да го каже. Не беше сигурна дали ще се справи с човешките езици, въпреки че бе полиглот и нямаше нужда от подобно притеснение.
- Какво..каква си ти?-поправи си той.
- Аз...-понечи да му каже, но се възпря. Колкото по-малко знаеше, толкова по-добре.-Не мога да ти кажа.
- Не си от тук, нали?-тя поклати глава.
- Не.
- А на Земята ли живееш?-отвори уста, за да каже нещо, но спря и дори не поклати глава в знак на отрицание.-Приемам това за не. Но добре, ако не искаш да ми споделиш аз не бих те винил.
- Ще кажеш ли на някого за мен?-той дори не трепна при отговора си.
- Не.
- Защо? Имам предвид, можеш да ме отведеш и да ме предадеш на другите човеци и няма да го сториш?
- Не, защо да го правя?-не можа да прикрие видната си изненада.-Аз не съм човек, който търси слава и изгода. Не бих наранил друго същество заради нещо толкова глупаво и материално.-тя бе изумена от отношението му. Беше повече от колкото можеше да иска.
- Благодаря ти.-успя да каже само това.
Той я изненада, не очакваше подобно нещо. Всъщност, очакваше всичко друго, но не и това. Дали можеше да му вярва? Не изглеждаше така сякаш я лъжеше, но какво знаеше тя за лъжата? Абсолютно нищо. Ако искаше да има изгода от нея щеше да я хване веднага щом я видя, но той не го направи. А да не би да искаше да я използва за източник на информация или нещо друго? Струваха ѝ се твърде подмолни цели за някой като него. Не приличаше на човек, който би могъл да стори нещо подобно. Надяваше се да е така, всъщност.
- Знам за какво си мислиш в момента, но трябва да ми повярваш, аз няма да те нараня. Довери ми се.-искаше да го направи, наистина, но един вътрешен глас ѝ нашепваше да не прибързва с решенията си.
- Не знам.-това бе истината, тя не знаеше.
- Тогава ми дай шанс да ти го докажа.-тя го погледна озадачено.
- Как?
- Ти тук ли стоиш по принцип?-този въпрос я учуди още повече.
- Не. Стоя до брега, близо до едни скали и едни огради.-опита да обясни възможно най-ясно, но за повечето от нещата не знаеше думите и как се наричат.
- Това е кей.-ти кимна в знак, че е разбрала.
- Може ли да те попитам нещо?-той примигна няколко пъти озадачено, но кимна.-Как се наричат онези метални кутии, с които се..състезавате?-не знаеше как точно да му я опише. След като чу глупавият ѝ въпрос не се сдържа и се засмя. От толкова отдавна не го бе правил, че се почувства почти странно да го прави.
- Кутии?! Наричат се автомобили. За по-кратко коли.-тя се бе почувствала толкова глупаво и засрамено от нелогичния си въпрос, че бе усетила руменина по бузите си.-Май ти наистина не си от тук. Може ли и аз да те попитам нещо?
- Добре.-съгласи се несигурно.
- Косата ти... тя естествено ли е такъв цвят?-не очакваше да я пита точно това и го изгледа почти от сорта как въобще може да пита това.
- Да, защо?
- Никога не съм виждал такъв цвят коса, различна е. И в това е красотата ѝ.-тя се почувства още по-засрамено.
- Благодаря.-смутено отвърна тя.
- За да ти докажа добрите си намерения ще дойда отново там където си. Искам да видиш, че аз не излъгах като казах, че не бих те наранил.
Гледаше го почти невярващо. Държеше се с нея като с равна. Не я смяташе за нещо чудовищно и не я съдеше, защото е чуждоземна както друг на негово място би сторил. Той се отнасяше така както би се отнесъл с някого като него. Ейс се държеше по начин, по който за нея ѝ бе непознат. Никой до сега не бе показвал каквото и да е отношение към нея, защото тя като индивидуално същество нямаше стойност, тя бе единствено серита.
Агуа.. толкова необикновено име като нея самата. Напомняше му за вода и с това се допълваше и визията ѝ. Тези странно красиви аквамаринени коси и бледите синкави очи. Приличаше на най-красивата сирена излязла от легендите. Преди много векове са вярвали в тях, ала постепенно са се убедили, че са измислени създания, но той започваше все повече и повече да се убеждава в противното. Тя бе нереална и бе убеден, че идва от другаде. Тя нямаше как да съществува тук. Тя бе като красив мираж, едновременно далеч, но и толкова близо. Ако протегнеше ръка можеше да я докосне, но се боеше, че може да изчезне така както и се появи. Агуа бе най-мистериозното същество, което бе виждал, но същевременно и най-прекрасното.