2356 година
Космосът е едно безкрайно пространство пълно със загадки. Неговите явления са разнообразни и никога не могат да бъдат спрени. Те настъпват и преминават, а след тях остават само последствията им.
Агуа беше неспокойна от известно време насам. Чувстваше, че нещо не е наред, но не знаеше какво. Беше чувала, че някои серит имат способността да предчувстват какво ще се случи, но не знаеше дали и тя го може. Сънят ѝ беше неспокоен и пълен с тревоги. Сякаш нещо я предупреждаваше за надвиснала опасност, но каква?
Преди няколко дни бе установила обичайния си контакт със Съвета и се стараеше да не се проявява с нищо или поне да не я хванат да го прави. Свикна с този контрол и се стараеше да изпълнява желанията им и да бъде покорна серит каквато желаеха да бъде. За сега се разбираше сравнително добре с гуалинеите, ако под добре влизаше липсата на какъвто и да било контакт между тях. Всъщност не искаше друго, беше най-добре ако изобщо не контактуват по какъвто и да било начин. Не бе опитвала да види отново онзи човек от доста дълго време. Стигаше ѝ, че зърна лицето му поне веднъж, това ѝ бе достатъчно. Знаеше, че той е недосегаем за нея, нещо повече, той бе абсолютно забранен. Та те бяха от различни светове и не само, бяха от различни раси. Да се срещнат бе невъзможно и той никога нямаше да разбере за нейното съществуване. Тази мисъл я натъжи незнайно защо. Всъщност самото чувство ѝ бе странно, защото бе свикнала като всички акуоти да не изпитва нищо. Сякаш бяха празни кутийки отвътре.
Реши да погледне през един прозорец какво става навън. Понякога съвсем се отегчаваше да стои сама затворена тук и гледаше навън. Забеляза гуалинеите пред входа и въздъхна. Все така плашещи и безмълвни. Бе на път да се прибере когато нещо я прониза внезапно отвътре и се подпря на рамката. Притисна ръката до гърдите си и не можа да сподави викът излязъл от устата ѝ. Веднага до нея доплуваха двама пазители, които се притекоха да разберат какво се случи.
- Какво се случи? Добре ли Сте?-започна единия.
- Аз.. не знам.-още беше в шок. Нов пристъп премина през нея и този път извика по-силно.-ААА!
- Серита Агуа!-те казаха едновременно и отидоха до нея, за да я придържат преди да падне.
Заведоха я в стаята ѝ където я положиха да легне. Беше необичайно да се чувства така зле и да получава подобни пристъпи. Останаха да я наблюдават докато си почине малко и се съвземе. Да не би да бе болна? Но как, акуотите боледуваха рядко и то само от тежки неща, които не се прихващаха току-така. Когато бе в състояние да говори изчакаха малко преди да попитат как се чувства.
- Как се чувствате, серита?
- Не знам, това беше странно. Още съм замаяна и..-преди да успее довърши нещо сякаш я осени. Разшири зениците си пред нищо не разбиращите гуалинеи.
- Има ли нещо? Отново ли Ви боли?
- Не, но трябва да отида незабавно при Сферата.
- Сигурна ли Сте?-тя му хвърли кос поглед.
- Напълно.
Изправи се и заплува натам. Те излязоха, за да не ѝ пречат и щяха да чакат да ги повика ако се наложеше. Това не идваше случайно, беше от магическия знак на рамото ѝ, който изпращаше сигнали в цялото ѝ тяло, за да я предупреди, че нещо ще се случи. А единственият начин да разбере какво бе Сферата на познанието. Застана пред нея и постави ръцете си от двете ѝ страни. Затвори очи и се концентрира над мисълта си напълно игнорирайки всичко останало и изпразвайки ума си от излишните неща. Причината за тези предупреждения не бе тук, напротив, бе на едно съвсем различно ниво. Когато успя да фокусира каквото търсеше, отвори очи и погледна към образа пред себе си. Там бе изобразена тяхната галактика с милионите блещукащи звезди и останалите планети, както и Слънцето. Но друго ѝ направи по-голямо впечатление. Откъм огромното огнено кълбо извираше нещо масивно с разрушителни последствия. Ако правилно бе научила, то се наричаше магнитна буря. С тази скорост на приближаване много скоро щеше да достигне Уран и да причини невъобразими щети. Трябваше да предупреди всички, незабавно. Прекрати образа и се зае да направи една плазмена сфера.
Малката плазмена материя бързо си проправи пътя и не след дълго се озова на правилното място – Съвета на старейшините. Те се изненадаха да я видят, не очакваха нищо поне за днес. Консулът се приближи и я докосна.
„Видях наближаваща магнитна буря в Сферата. Тя се движи бързо и скоро ще достигне и Уран, затова трябва да се действа незабавно иначе може да има катастрофални последици."
Това им стигаше, за да вдигнат тревога. Това не се бе случвало от колко половин-един век може би? Само знаеха, че бе отдавна и не очакваха, че скоро може да има, но ето че се случваше.
- Трябва да вземем незабавни мерки.
- Така е, редно е да предупредим народа ни.
- Най-важното е да изградим щит около планетата, който да ни защити. Останалото е на второ място.
Всички дванадесет алфа-акуоти се събраха в кръг и започнаха да създават щита, който бе в състояние да ги защити от всяко външно влияние. Ако имаше нещо, което да устои на нещо галактическо, то това бе той. Обединена, силата им беше огромна и това правеше защитата им така солидна и издръжлива. Заедно можеха много, но поотделно никой не би могъл да се справи с подобна задача. Никой акуот не разполагаше с неограничени силови заложби, може би освен серита, но тя не биваше да знае за уменията си, никоя от тях. Именно затова бе така важно да крият истината от тях, за да не може никоя да им се противопостави. Още от древни времена няколко отбрани души са знаели за истинските сили на тези пазителки, но са сметнали, че е по-добре те да не знаят и да вършат само това, което им се каже. Точно с тази цел е бил създаден и Съветът, който има за цел точно това – да контролира серита и да пази тайната за произхода на нейните сили. Беше тайна, в която всеки от тях бе положен и бе готов да служи за общата им кауза.
След като приключиха, Консулът избра двама от тях, които да посетят серита Агуа и да я осведомят, че всичко е наред и да изкажат колко доволни са от промяната у нея. Трябваше да се казва и по някоя хубава дума от време на време, стига да не се прекаляваше. Оказа се достатъчно умна, за да поеме по правия път. Можеше и да оцелее доста повече от предишната серит ако продължаваше да е така покорна. Нейната предшественичка просто бе толкова бурна та успя да открие някои.. забранени неща и това предизвика тай ранния ѝ край. Единият старейшина бе Джакспар, а другият – Ниебла. Незнайно защо винаги на нея се падаше честта да се среща с Агуа, колкото и да не я харесваше. Може би именно затова изпращаха нея, кой знае. След като пристигнаха видяха, че гуалинеите си вършат достатъчно добре работата и това я удовлетвори. Пропуснаха ги да влязат и да намерят малката серит вглъбена в Сферата сякаш опитваше да изкопчи насилствено информацията от нея.
- Серита Агуа, оценяваме твоята загриженост за благополучието на расата ни, но не е необходимо да се насилваш толкова.-тя почти се сепна от прекъсването.
- Не..аз само..-от толкова много умствени напъни вече главата бе започнала да я боли.
- Няма значение, помощта ти ни бе напълно достатъчна.
- Сигурни ли сте? Но магнитната буря..
- Взехме предпазни мерки. Създадохме щит, а в този момент Съветът ще осведоми народа за случващото се. Всичко е под контрол.-ала незнайно защо тези думи не ѝ вдъхваха и капчица доверие.
- Колкото и подготвени да сме, това никога не е достатъчно.-мразеше това нейно упорство, никога не се отказваше докато не стане на нейното.
- Агуа, твоята задача бе до тук. Предупреди ни, което беше най-умната постъпка, която можеше да сториш, но повече не е необходимо да се намесваш.-тя сви устните си в права линия недоволна от развитието.
- Въпреки това ще направя всичко по силите си, за да помогна ако се наложи.-вирна брадичката си в знак на триумф.
- Както желаеш.-въздъхна ядно.
- Дойдохме също, за да похвалим мъдрия избор, който направи преди време. Ти си серит и като такава най-важната ти задача е да служиш на Съвета и да пазиш Сферата на познанието. За това си родена.
Знаеше пределно ясно каква е целта ѝ и се стараеше да се подчинява. Всъщност не че си умираше да го прави, но това бе единственият ѝ избор, така че тук дори не ставаше въпрос да е избирала нещо. Нямаше нужда от техните изкуствени похвали, знаеше че не бяха истински. Те просто искаха да я накарат да се почувства по-добре като знае, че си върши добре задълженията, но това в действителност нищо не променяше за нея. Всичко пак щеше да си е същото и да продължи безпрекословно да изпълнява заповедите им.
Непосредствено след като си тръгнаха продължи да наблюдава до къде са стигнали тези частици слънчев вятър. Знаеше, че нещо не е наред и просто имаше предчувствие. Въпреки силната магическата защита и всичко останало пак не бе убедена, че те са напълно защитени от всякаква опасност. Стоеше в една и съща поза от часове докато не усети силното изтощение да я връхлита и се наложи да спре преди да е изгубила съзнание. Отиде до стаята си където да си почине за малко, не можеше да издържи повече. Легна на леглото и реши да затвори очи за малко.
Събуди се от ярката светлина, която подразни очите ѝ. Прикри се докато привикне на нея и успя да фокусира заобикалящото я наоколо. Примигна няколко пъти и тогава се сепна. Магнитната буря, тя вече бе настъпила! Изправи се и заплува бързо. Отиде при Сферата и погледна какво се случва извън орбитата на Уран. Това.. това нещо бе масивно и бе насочено право към него! Точно при допира със щита устоя и не проникна. Това я успокои за миг докато не забеляза един лъч да прониква през нея и да се насочва право надолу. Присви очи, за да разбере по-добре къде точно, но нямаше да е необходимо, защото установи, че той идваше към нея. Използва голямо количество енергия, за да създаде бариера около кълбото предпазвайки го. Когато достигна крипторията всичко се разтресе.
„Порталът!" Преди да има шанс да реагира високо енергийните частици навлизаха и пропукваха щитът, който го бе запечатал от векове. Малко по малко се разруши и тя можеше да влезе в този крипторит. Не знаеше какво точно представлява порталът между световете, но вече виждаше колко е красив. Приличаше на полупрозрачна синя плазма, която само чакаше да бъде използвана. Малките плазмени потоци го достигнаха и това предизвика смущение у него. Тя се уплаши и понечи да се върне, но той внезапно засия. Различни картини започнаха да се появяват пред нея и ѝ се струваха познати. Това не бе нищо друго освен... Точно когато разпозна мястото цялата зала засия и нещо сякаш я придърпа към портата. Тя изпищя, но не можеше да направи нищо. Слънчевия прах я беше обсипал и това бе предизвикало отслабването на силите ѝ. Минавайки в между галактическото пространство имаше чувството, че е попаднала в някакъв парадокс, от който няма измъкване и завинаги щеше да си остане приклещена във времевия континуум.