ZAYN
Защо ми беше да бъда мил с нея? И защо ми напомня ужасно много на нея и едновременно искам да я разваля, но и да я запазя? Защо съм толкова объркан и сбъркан? Защото аз съм Зейн, вечно сбъркания и прецакания. Но това няма да ми попречи да я разваля. Обещах си да го направя и ще го изпълня. (Надявам се е по силите ми) Не ме интересува, че съм леко разколебан, но ще я унищожа.
Ще я унищожа. Ще я унищожа. Ще я унищожа. Ще я унищожа. Каквото и да ми коства.
LORAN
Сутринта се събудих сгушена в Зейн. Нещо бая странно, което никога не съм мислила, че ще направя или че ще ми се случи. Изправих се бавно, като премахнах леко ръката му, за да не се събуди. Тъй като още от сутринта не ми се спореше с него или не ми се караше. Излязох тихичко от стаята, затворих бавно вратата. Насочих се към моята стая, като стъпвах бавно и безшумно. Все едно се промъквам. Влязох си в стаята без никакъв проблем. Затворих вратата и я заключих, както обикновено правех. Бях с гръб към стаята, тъй като заключвах. Извадих ключа от ключалката на вратата и го оставих на шкафа до вратата. Щом се обърнах някой бързо сложи ръката си на устата ми. Момчето от вчера. Леко изпищях тъй като си изкарах акъла. Направи ми знак да мълча, след което бавно махна ръката си.
- Къде е Мелтън? - каза набързо.
- Кой си ти, по дяволите?! И какво правиш отново в къщата ми!? - почти извиках повече яодсана от колкото изплашена.
- Оле, мрънкало такова. Просто ми кажи в коя стая е приятелчето ти Зейн? - измрънка ядосано.
- Зейн не ми е приятел - изсъсках.
- А да затова се връщаш от неговата стая по тази пижама - посочи дрехите ми. - В осем сутринта - повдигна вежда.
- Какво целиш? - казах в опит да го затапя или нещо от сорта.
- Съвсем нищо. Имам неуредени сметки с него. И ако не искаш да те използвам в тях... - каза и погали бузата ми, а аз избутах ръката му. Той се засмя. - Ти и брат ти не ми се бъркайте, защото и ти, и той ще пострадате.
- И какво замесваш брат ми? Не ми пука за него. (Дали?) Прави каквото поискаш с него. Но докато не ми кажеш защо, за бога, ме преследваш няма да те пусна да преминеш през вратата - посочих вратата зад себе си. Той ме изгледа ядосано и бързо се опита да вземе ключа, но аз го взех преди него, а след това сложих ръката си зад гърба си и поклатих глава в отрицание. - Първо, кой си ти и защо съм ти точно аз? - попитах настоятелно. Докато го гледах в очите, а той сигурно едва се съдържаше да ме удари и да вземе ключа. - И този път няма тераса от където да избягаш - припомних му. Тъй като наистина нямаше. Можеше през прозореца, но ще падне върху едно доста разчленено дърво, от което можеш да се качиш, но не ѝ да слезеш.
- Няма да ти кажа нищо. И не ме заплашвай, Гилбърт, че ще го отнесеш - изсъска заплашително, а аз се изсмях в лицето му. - По дяволите! Дай ми скапания ключ! - извика.
- Или какво? - казах заплашително. Не ме интересува че съм по-слабата. Тъй като той е момче, а аз съм седемнайсет годишно момиче и на всичкото отгоре слабо в боя. Харесваше ми да си "играя" с него.
- Хей, малката, не ми се отварай, иначе ще те...
ZAYN
Първата ми реакция щом се събудих беше да се огледам. И щом не видях спящото момиче до мен, изтерясах. Какво ми става? Вълна от притеснение, гняв и страх ме заля. Действията изпревариха здравия ми разум. Бързо си облякох една тениска и излязох от стаята. На земята имаше бележка. Взех я. На нея пишеше:
,,Да се грижиш за момичето ми, ясно ли ти е? Аз излизам на работа, а Джейс излиза някъде с приятели. Да се грижиш за нея. Ясно? Защото не прави компромис, когато става въпрос за мой роднина. Особено за нея.
Баба Ана."
Леко се засмях, но бързо се съвзех. И се насочих към стаята на Лорън. Радвам се, че брат ѝ го няма. И без това не го харесвам. Чакай. Аз го мразя. Бързо изтичах до вратата ѝ и почуках.
- Лорън, вътре ли си? - попитах.
- Да, да - каза набързо.
- Супер - чу се и друг глас, след което избутване и рязко отключване на вратата. Преди да се осъзная бях изблъскан в стената.
- Здравей, Зейн. Отдавна не се бяхме виждали - каза момчето, а аз го погледнах. Томлинсън!
- Какво искаш, другите да те вземат?!- казах и го избутах от себе си. Инстинкът ми беше да се огледам наоколо. Не я видях. Целия настръхнах.
- О, я не ми се прави на света вода. Кажи ми къде е - каза и отново ме изблъска в стената.
- Не знам за какво ми говориш - всъщност. Знам.
Явно не му се хареса отговора ми, защото заби юмрука си в носа ми. Паднах на земята, избърсвайки кръвта от носа ми.
- По дяволите, кажи ми къде е, Мелтън! - почти извика.
- Казах ти не знам за какво ми говориш! - казах ядосано и се изправих. Той ме удари още един път.
- Ще се разправям някой друг път с теб! И си окроти проклетата приятелка. Защото ти и тя ще пострада те - каза заплашително и излезе набързо. Страхливец. Помислих си, а после се осъзнах и влязох бързо в стаята на Лорън.
- Лорън! - почти извиках. Влязох и се обърнаха настрани, виждайки я седнала на земята, дишаща тежко. Бързо клекнах пред нея. Защо се притеснявам толкова? Кой съм аз? - Добре ли си?
- Зейн. Кървиш - посочи носа ми.
- Остави го. Ти добре ли си? - казах и я изправих, а тя се хвана за главата.
- Да. Само леко ме боли главата - измрънка. Защо се притеснявам толкова за нея и искам да залича физиономията ѝ от лицето на земята? Кой съм аз?
- Удари ли се?
- Не.
- Не ме лъжи.
- Зейн, нищо ми няма. И на теб какво ти пука - каза грубо и ме изблъска, като излезна от стаята и се насочи надолу. Последвах я.
- Пука ми - учудих се от думите си, но те на практика са наполовина вярни.
- Оле-мале. Повярвах ти - каза и отиде към кухнята, а аз ходех, тоест тичах след нея.
- Не те лъжа. Ако не ми пукаше щях ли да скоча от леглото, когато видях, че те нямаше? Да се притесня и да изтерясам, че нещо може да ти се е случило? Щеше ли? - казах и се спрях, когато вече бяхме в кухнята. Тя също спря и се обърна към мен.
- Лъжеш - изсъска и започна да се приближава, а аз се учудих от действията ѝ.
- Не лъжа - защитих се и избърсах кръвта от носа си с опакото на ръката си.
- Спри! Просто спри да си играеш с мен! - извика и удари по плота, а аз разширих очи. Защо си разменихме ролите? Защо съм днес слаб пред нея? Някой ще ми обясни ли какво ми има, за бога?!
- Не си играя с теб - започнах да отричам машинално.
- Спри да лъжеш! - отново извика и застана на сантиметри от мен. - Какво толкова искаш и от мен?
- Нищо. Не искам. Колко пъти да ти го кажа? - моля? Защо не мога да си затворя човката?
- Личи ти, че не ти пука за мен - каза тъжно. Колко бързо си мени настроенията..
- Пука ми - мамка му стара! Без да се осъзнавам сложих ръцете си на бузите ѝ.
- Не ти вярвам - повтори отново тя.
- Ще те накарам да повярваш и ще ти покажа, че ми пука за теб. Пука ми - казах и без да се осъзнавам я целунах бавно. Тя се поколеба, но отговори. Упрях я на плота и продължавах да задълбочавам целувката. Не знам какво се случва с мен, но просто имам голяма нужда да усещам устните ѝ. Колкото и да я мразя и да искам да я унищожа, искам да е до мен. Но искам да я унищожа.
Искам да я унищожа.
Но искам я до себе си.
Искам да я унищожа.
Но искам я до себе си.
Кой съм аз, за бога?!
Без да се осъзнавам, я бях повдигнал, а тя бе увила крака около кръста ми. Понесах я към нейната стая, докато все още подържах целувката. Щом влязох в нейната стая, затворих вратата с крак. Поставих я бавно на леглото и се настаних върху нея.
- Това ще бъде нашата малка тайна - прошепнах срещу устните ѝ и започнах да целувам врата ѝ. Съблякох потника ѝ, но не мисля да достигаме до крайности. Започнах да целувам корема ѝ. Тя ме спря като сложи ръцете си на бузите ми.
- Просто ме целуни - каза и впи устните си в моите. Отговорих жадно. Искайки още и още, и още от нея. Искам я цялата само за себе си!