LORAN
Все още човърках в спагетите си и без да искам превъртах спомена, когато ме изхвърлиха буквално от нас. Какво толкова бях направила? Тъпите наркотици не бяха мои. Бяха ми пробутани. Но колкото и да го обяснявам на нашите и на Джейс, никой не ми вярва. Дали си мислят, че все още ги употребявам? Сигурно. Боли ме най- много от това, че нямат доверие на собствената си кръв, а на някакви чужди. Дано тук не се разнесат слухове, защото няма до понеса и тук репотацията ми да се скапе и всички да ме обсъждат, дори и без да ме познават. Просто не искам да се връщам в миналото, но то ме преследва където и да отида. Толкова ли ме мрази? Ами явно да. Опитвам се да забравя всичко, но то винаги ми бива навряно отново в лицето. Всички мълчаха. Никой не продумваше дума. Анн гледаше ту към мен, ту към Мат. Накрая просто вдигнах поглед и видях, че всички бяха впили погледите си в мен.
- Какво? - попитах леко раздразнено. Единствено Мат гледаше към стълбите съсредоточено, сякаш дебнеше нещо. Но какво?
- Нищо няма, Лори. Просто си... ами как да кажа... изглеждаш...
потънала в негативни мисли - гласът на Анн ме вкара в реалността.
- Не не съм. Просто не съм...
- Очарована от присъствието на брат ти? - прекъсна ме Мат, а аз кимнах. - Видях как те гледаше. Гледаше те не много приятелски - каза Мат. Защо той да ме гледа неприятелски? Аз трябва да гледам така него, но не го нали!
- Не, не я е гледал неприятелски. Джейс по принцип така си гледа - защити го баба, но аз съм съгласна с Мат. Той въобще не ме гледаше приветливо. Какво толкова съм му направила точно пък на него?
- Не го познавам. Просто така... от пръв поглед. Не искам да ви обидя с нещо, но просто така ми се стори - успя да се измъкнеш от лайната Мат, но затъна леко в очите на баба, сигурно... Тя кимна в удобрение.
- Колко е часът? - попитах, а Анн извади телефона си и провери.
- Вече минава осем - каза и го прибра пак.
- Уоу. Колко бързо лети времето... - каза Мат.
- Взе ми думите от устата - казах и се засмях.
- Къде се бави Зейн? - попита Анн.
- Оставете го момчето. Може да си има проблеми - каза баба малко по-тихо и всички се засмяхме.
- Може. Кой ли знае? - каза Мат, а това предизвика още по-силният ни смях.
- Добре. Стига сме се смеели на гърба на момчето - каза баба през смях.
- Добре, добре. Аз спирам - аз спрях първа и след мен останалите.
- Не. Наистина къде се бави? - каза Анн.
- Да проверя ли? - предложи Мат и понече да стане, но баба го спря.
- Сядай. И искам да си изпразниш чинията - каза баба, а Мат гледаше объркано на наполовина седнал, на наполовина прав.
- Бабо... - измрънках.
- Шшт. Сядай, Мат. Зейн е голям и ще се оправи - каза баба, а аз се ухилих, защото го третираше като малко дете. Мат седна разочарован и хвана вилицата си. - До дъно - каза му баба, а ние с Анн се засмяхме. Той ни изгледа ядосано и започна да яде. - Давай, давай. Само в този дух - насърчаваше го баба.
- Хайде, бебе Мати. Изяш си вечерята, за да пораснеш голям и да станеш като Дуейн Джонсън - каза му Анн. Аз, баба и Джордж се засмяхме, а той ни изгледа всички ядосано, но това не ни спря да се смеем. За един момент успях да забравя за нещастията си и да се порадвам малко. Дано продължи дълго...
ZAYN
Щом се качих, видях как беше застанал на един от прозорците. Насочих се към него. Спрях на дистанция.
- Кой си ти, по дяволите? - казах ядосано, а той се обърна.
- Аа, здравей Зейн - каза с усмивка, а това ме вбеси още повече.
- Как беше стоката, Челс? Найл нали ти я достави? - казах, но не сниших гласът си, а даже малко увеличих нотката. Той ме изгледа накръв.
- Хей, слушай малкия... - започна да се приближава със заплашителен тон, - ...не се заяждай с кого не трябва, Мелтън - каза заплашително, а аз се измях.
- Ти внимавай с кой се заяждаш, Лийдс, или какъвто и да си там, Гилбърт или Лийдс. Не ми пука.
- Нали знаеш, че мога да те издам? Да кажа с какво се занимаваш. И всички ще ми повярват. И знаеш ли защо? Защото съм адвокат и... - преди да продължи го прекъснах.
- И как ще им го докажеш? Нямаш никакви доказателства, а за да ме издадеш трябва да издадеш себе си. И не забравяй, че имам копие от валшиватата ти лична карта. Ти ми го даде, всъщност на Томлинсън, а аз я свих от джоба му - казах с цел да го сплаша и успях, но бързо го прикри и млъкна като се замисли какво да каже.
- От къде знаеш, че нямам? - попита. Определено нямаш.
- А ако имаш как ще се оправдаеш? Хубаво. Нас ни остави. Не е толкова трудно да се измъкна. Ами ти? Дето си великият адвокат, как ще се защитиш? А? Челси или Джейс какъвто и да си там - опитах се да го закова на място и така и стана. Той замълча.
- Прави каквото искаш. Само ти и братчето ти да ме издадете пред сестра ми. Сте мъртви - заплаши ме.
- О, знаеш ли колко се радвам, че ти е сестра? Един куршум, два заека - засмях се и започнах да слизам надолу, оставяйки го без да каже това, което е мислел. Щом слязох в кухнята не успях да се сдържа и се засмях с глас. Бабата на Гилбърт се опитваше да нахрани Мат, а той се сърдеше като малките бебета.
- О, бебе Мати - подразних го и седнах на мястото си.
- Хаха, колко смешно! - отвори си устата и Ана видя възможност - моментално му натика спагетите в устата и всички се засмяхме. Мат ни гледаше лошо, но после и той се засмя. Така не съм се смял от както... ами... сестра ми... да.
LORAN
Зейн се смее? Това е нещо ново. След като малко се поуспокоих ме, привършихме с вечерията си.
- Е, ние ще тръгваме - каза Анн и се изправи, след нея Мат. Аз и баба също се изправихме, за да ги изпратим.
- И аз ще си отивам - каза Джродж. Вече се обуваха, а ние ги чакахме до вратата.
- Зейн? Ти няма ли да се прибереш с нас? - попита Мат.
- Не. Предпочитам да остана още малко, ако няма проблем - каза той и погледна баба.
- Не, няма. Спокойно. И без това ще си остана сама с внука си или с внучката - каза тя и се засмя. Майчице...
Вече бяхме в хола. Аз, баба и... Мелтън.
- След малко се връщам - каза баба на бързо и се качи нагоре. Какво е намислила тази жена за бога? Взех си телефона и започнах да се 'човъркам' в социалните мрежи.
- Защо одеве ми заби шамар? - попита Мелтън, а аз го погледнах с широко отворени очи.
- Защо ли? Може би, защото искаше с тия керливи устни да ме целунеш! - казах ядосано и той се засмя.
- Откъде пък знаеш, че са керливи? Може пък да ти харесат - погледнах го ядосано и объркано.
- Какво се занимавам с теб. Ти си невъзможен идиот - казах и забих отново поглед в телефона. Той ми го отскубна от ръцете. - Хей! Върни ми веднага телефона! - казах и се опитах да си го взема, но той го отдалечи от мен.
- Или какво?-попита ухилен. Погледнах го.
- Просто ми дай тъпия телефон! - казах и се просегнах да го взема отново, но вместо това, Зейн нарочно се наколни назад и аз паднах върху него. Малко се взирах в него, но успях да се съвзема и си взех телефона, като след това се изправих от него, а той се засмя. Нещастник. Баба точно в този момент се появи. Благодаря ти Боже.
- Зейн. Отнасят ти колата - каза баба спокойно, а той се изправи рязко.
- Моля?! - каза и се затърча към вратата. Аз го последвах, докато едва се сдържах да не се засмя, но баба ме сръчка. Като излязохме го видяхме хваната за главата. - Супер!
- Е... един път ще ползваш такси. Нищо няма да ти стане, ако просто се качиш в някоя обикновена не луксозна кола - казах, като се опитах да не злорадствам много много. Той ме изгледа ядосано.
- Глупости! Ако искаш можеш да преспиш у нас? - каза баба преди да успея да я прекъсна. Причерня ми пред очите.
- Наистина ли? - попита Зейн докато ме гледаше с мазна усмивка.
- Стаята до тази на Лорън е гостната. Там ще преспиш. И Лори. И ти оставаш тук моето момиче - каза баба и ме потупа по рамото, влизайки вътре, а аз стоях като гръмната. Зейн мина покрай мен усмихнат. Майнта му на преебания, шибан, егоистичен, идиотски, педалски, педераски, кучешки, курвенски свят!