"Истината боли, но и лекува"
LORAN
Алармата ме събуди в 9 часа. Първата ми реакция беше да се огледам. Брадли го нямаше на леглото. Значи е станал преди мен. Това не се случва често. Насочих се към банята. Погледнах се в огледалото. Изглеждах леко бледа, но сигурно просто от притеснението и стреса. Ще се оправя след час-два! Измих си лицето и зъбите. Запътих се към кухнята и видях Хари да стои на един от столовете с гръб към мен, пиещ кафе. Първия миг ми заприлича на Брадли, но неговата коса е по-тъмна.
- Добре утро - казах сънено, а той се обърна към мен и се усмихна. Показвайки ми трапчинките си. После се върна в същата позиция, докато аз се настанявах на стола пред него.
- Добре утро, Ел - каза като седнах пред него.
- Как спа? - попитах.
- Супер. Ти? Между другото какъв е марката на матрака? - полюбопиства.
- И аз. Ами не знам... трябва да питам баба. Тя го избира - вдигнах рамене.
- Аха.
-Къде са Брадли и Изабела? - попитах.
- Иза отиде във фризьорския им салон да помага на майка ѝ, а Брад се измъкна с извинението, че ще трябва да закара сестра си до мола - каза и вдигна рамене. Кейтлин не си поплюва.
- Хари?
- Ммм.
- Добре ли си? Изглеждаш напрегнат и замислен - изтъкнах очевидното. Издиша тежко и звучно като ме погледна в очите след това върна погледа си в преполовената чаша с кафе.
- Ъмм... - погледна ме отново. - С Изабела се скрахме, един вид.
- Ако не е тайна. Каква е причината за спора ви? - той кимна в знак, че няма проблем.
- Няма проблем, не е тайна. Скарахме се за случки от миналото ми. На кратко - не знае цялата истина. Иска да ѝ я кажа, но това е между мен и Мелтън - кимнах в знак, че съм го разбрала. - А вие? - изгледах го неразбиращо. - Защо се скарахте снощи? Чух как Изабела почти ти се разкрещя и после дойде ядосана в хола. Попитах я какво става, а тя каза едно ядосано "Нищо'' и тогава Брадли дойде. Беше до тоалетната - направих му знак, че не искам повече подробности.
- Заради Зейн. Попита ме с доста заядлив тон един въпрос, но се сдържах да не избухна, но тя просто се ядоса, явно на спокойствието ми, и едва не ми се разкрещя, даже си ми се разкрещя. Въпроса беше "Какво е чувството да имаш привилегии над Мелтън?'' нещо от сорта. Попитах я какво има в предвид, какво иска да ми каже с това, а тя отговори, че искала да разбере. Какво било чувството да бъда застрахована от това да бъде пребита, ударена, изнасилена, ограбена, измамена и още много други неща от Зейн - Хари ме гледаше с широко отворени очи. - Какво ѝ стана снощи та реагира на това, че горе-долу ти защитаваше Зейн пред мен? - попитах го, все още гледайки го в очите.
- Виж - издиша. - Ние с Иза сме заедно от почти половин година, но го криехме. Заради Зейн. Но когато ти се появи и му се противопостави, събрахме смелост, тя събра смелост по-точно, и се показахме като двойка. Преди половин година, седмица след като станахме гаджета, между мен и Зейн се случи нещо. Тя беше свидетел. Зейн ме вкара в болница за седмица, кажи-речи две. Тя не знаеше причината за побоя. Причината бях аз. Бях само и единствено аз виновен, за това което той ми причини. Но тя си мисли, че на Зейн просто му е станало скучно и бум! - плясна с ръце като направи гримаса. - Хрумнало му е да пребие бившия си най-добрия приятел. - усещам как тялото му се изпълва с гняв. Те са били най-добрия приятели? - Но не е далеч така. Дразни се, че ме е пребил, а ти си един вид имонизирана от това, както и от това, че го защитавах пред теб. Повярвай ми Зейн не беше такъв преди половин година. За всичко бях виновен аз. Хари Стендъл е виновен за всичко свързано със Зейн Мелтън! - почти извика и зарови лице в шепите си. Поставих ръката си на рамото му. Той ме погледна в очите както и аз него, но не мигновено.
- Хари всички правим грешки, защото сме хора, нали? А човек се учи от тях. Каквото и да си направил в миналото си и в това да е свързан Зейн. Трябва да бъде загърбено. Трябва да се примирите, че каквото и да е станало е станало и да продължите напред. Не трябва да го преживявате
по отделно, а напротив. Точно в такъв момент когато болката е споделена. Трябва да намерите начин заедно да я преудолеете. Ако по отделно се опитате да преминете през болката, тя ще ви обгърне. Ще се увеличава и увеличава. Докато не остане само и единствено болката в сърцата ви. Истината боли, но и лекува - усмихнах се. Той също ми отвърна и показа трапчинките си. Не се сдържах и ги пипнах. Двамата се засмяхме.
Той постави ръката си върху моята.
- Радвам се, че намерих приятел като теб, Лорън - каза с все още детската усмивка на лицето му. Той се надигна от стола си и се приближи и към мен. - Ела тук - каза и без да изчака отговора ми ме прегърна в мечешка прегърка. А аз се засмях.
- Е как се чувстваш сега, Хаз? След разговора ни. По-добре или нищо не се е променило? - попитах, като той реши да ме пусне от хватката си наречена "прегрътка''. През това време като задавах въпроса си. Сипвах млякото в една купа със зърнената ми закуска.
- Да. По-добре съм. Наистина имах нужда да поговоря с някого. А ти от къде знаеш всички тези неща? - попита когато седнах пред него.
- От личен опит. И имам опасна баба. Така че събери ги и ето ти го отговора - засмяхме се, а аз започнах да се храня. Той погледна часа.
- Уоу. Кога стана десет? Доста дълъг разговор сме имали - попита, а аз едва не изплюха закуската в лицето му.
- Нямам време! - казах, почти извиках (по-правилно), а той ме изгледа неразбиращо, но после се осъзна.
- Спокойно, няма да ти се наложи да ходиш пеш. Аз ще те закарам. Къде е срещата ви? - попита, а аз преглътнах току-що хапнатата част от закуската.
- В парка, в близост до гимназията. Каза, че от там щял да ме забере. До 11 часа да съм била та - казах с известна досада в гласа.
- Добре, значи си имаш шофьор за после - каза и се усмихна
- Няма ли да закусваш? - попитах, все още ядеейки закуската си. Той поклати глава.
- Закусих преди два часа. Спокойно. Няма да умра. Не и от глад - засмя се. Усмихнах се.
- Имаш същия черен хумор като брат ми.
- Така ли? - направи гримаса и се изправи. - Няма никой човек, който да притежава черния хумор на Харолд Едгар Стендъл - каза с високо вдигната глава и ръка на сърцето. Засмях се. Изгледа ме някак ядосано и ме посочи с показалец - Ти да мълчиш и яж - каза, а аз се засмях отноео. Той издържа няколко секунди, но след това се засмя. - Яж там и не ме размивай - каза, все още смеейки се.
Малко по-късно
- Готова съм! - казах и излезнах от стаята си. Бях облечена с кафява блуза наподобяваща половер, черен клин и бели маратонки. Сложих си черното яке и с Хари излезнахме от апартамента ми, като се насочихме към колата му. Когато спряхме в парка имаше още десет минути до единайсет часа.
- Хаз. Страх ме е - казах и го погледнах, както и той мен. Той ми се усмихна успокоително и сложи ръката си на бедрото ми, разтривайки го леко. Не знам защо това предизвика леки тръпки в долната част на корема ми.
- Спокойно. Както ти казах Зейн няма да те нарани. Изглеждаш твърде си важна за него - как така твърде важна?!
- Как така твърде "важна''?
- Сега не е моментът, Ел. Хайде, че ще закъснееш. А не искаме Зейн да се ядоса, нали? - кимнах.
- Да. Благодаря, че ме докара Хари.
- Аз благодаря за приятната компания - каза и го прегърнах. - Също, че излуша и драмите ми преди час. - Засмя се.
- Моите са по-големи, повярвай ми - казах ѝ отворих вратата да изляза. - Чао, Хаз - излезнах.
- Чао, Ел - каза и затворих вратата. Той потегли и ми помаха, както и аз на него.
Отидох и застанах до дървото където онзи ден Зейн ме изблъска. Замислих се, докато го чаках. Започвам с истерията. Как така съм твърде важна?! Какво е станало толкова между Хари и Зейн, та чак Зейн да го вкара в болница за две седмици?! Те са били най-добри приятели? Но кое е развалило приятелството им? Защо нямам отговорите, които търся? Сигурно в момента са ми пред окото и съдбата ми се смее, че не мога да ги видя. Е, съдба не всички имаме очи навсякъде.
"Освен Зейн, Лорън'' - шибано подсъзнание!
Преди да се осъзная вече бях ритнала дървото. Виждаш ли какво ми причиняваш! Скоро сигурно ще се събудя в психиатрия! Тъпо копеле! Защо все си в мислите ми!? Мразя те! Мразя те, защото постоянно си в мислите ми! Какво целиш? Да ме докараш до полуда ли? Трябва да се успокоя, защото като едното нищо само като го видя ще му размажа шибаното, но секси лице. Чакай какви ги говоря?! Лицето му не е секси! Ама никак.
Налагам си да намеря отговорите на въпросите. Каквото и да ми струва. Нямам какво да губя. Или пък имам? Изпиукването на телефона ме изкара от мислите ми, оповестявайки ме, че имам съобщение. Разширих очи като прочетох от кой е написано и още повече какво е съдържанието му.
,,Къде си, Ел?"- Зейн. Всичко става все повече и повече объркано.
,,В парка"- Отговора не закъсня.
,,Добре. До пет минути съм там, скъпа. :)''- Зейн. Добре сега как да го талкувам това. Заядливо или просто се опитва да бъде мил? Кого залъгвам разбира се, че е първото Но ако греша? Аз не го познавам толкова добре. Мозъкът ми ще гръмне след малко, сериозно. Ще полудея заради Зейн Мелтън! Още по-жесток е фактът, че го познавам едва от два дена.