На другия ден всички без Джун бяха отишли с на лекар с Тае. Всички седяха и чакаха да дойде техния ред. И щом дойде Тае влезе, а с него и Джин.
°°°°°°°°°°°
Вече излизаха от болницата, а Тае плачеше. А братята му го гледаха и се мъчеха да разберат защо е в това състояние.
Ч: Мамо какво стана, какво каза докторката? Защо Тае плаче?
Д: Брат ви е бременен
Ч: МОЛЯ!? - извика
Х: Техьонг та ти си нямаш приятел
Ю: Ох боже, само бебе сме нямали в нас - въздъхна
Ч: От кой е бебето? - уж си споделяха всичко, а той не знаеше
Д: Техьонг чакаме да разберем на кого е това дете - получи единствено мълчание - Попитах нещо
Т: Н-не и-искам...д-д-да казвам - едвам говореше, заради хлипанията
Д: Техьонг ние как ще ти помогнем, като дори не искаш да кажеш кой е бащата - повиши му тон
Т: Н-не...н-не ви т-трябва и-името на б-бащата - триеше стеклите се сълзички
Д: Добре тогава, ще говорим в къщи, когато баща ти си дойде, тогава ще кажеш - беше разочарован, че Тае не му казва и закрачи към колата
°°°°°°°°°°
Вече в тях, от няколко часа Тае се бе заключил в стаята им с Хосок. Преди малко бе звъннал на Бек, а щом Бек чу гласа му веднага с Лей изхвърчаха към дома на Ким.
На вратата след малко започна да се звъни настоятелно. Джин отиде да отвори и остана леко шокиран. Какво ще правят Бек и Лей тук, когато Кук го няма?
Бек не остави Джин да каже дори и думичка.
Б: Тае тук ли е? - дишаше леко тежко
Д: Моля!?
Б: Техьонг тук ли е? Какво се е случило?
Д: Само не ми казвай, че ти си бащата - след това изказване Бек и Лей го погледнаха шокирано
Л/Б: Тае е бременен!? - Джин кимна
Б: Може ли да влезем? - попита, искаше колкото се може по-скоро да прегърне Тае и да го успокой
Джин ги пусна, Бек по най-бързия начин се събу и хукна нагоре, а Лей коремчето малко или много му пречеше.
Д: Извинявам се, че изръсих простотията преди малко. Вие чакате дете. Извинявай!
Л: Няма нищо, притеснен сте. Всичко е наред - усмихна му се леко
Бек вече беше пред стаята и чуваше хлипанията на Тае и почука.
Б: Тае, може ли да отвориш?
А щом Лей се събу, всички се качиха с него нагоре, за да видят дали ще разберат кой е бащата поне.
Щом Тае чу човека от който най-много се нуждае сега, стана и отвори.
Б: Боже Тае - прегърна го моментално - Всичко е наред, всичко - а след тези му думи Тае заплака по-силно.
Л: Тае, до теб сме - включи се в прегръдката - Защо се грозиш с тези сълзи?
Т: Д-детенцето ми щ-ще р-расте без б-без б-баща
Л: Не е така, той ще си поеме отговорностите като такъв. Да е внимавал когато ти го е правил - започна да го милва по главата - Всичко ще бъде наред
Частта от семейството, която бяха в тях, седяха на вратата и гледаха.
Б: Тае звъня му да се прибира
Т: Н-няма с-с-смисъл
Б: Той трябва да знае, не можеш да ме разубедиш - отдели се от него и извади телефона си като набра Кук.
*разговора*
К: Кажи Бек
Б: Искам те в Пусан веднага, хващай самолета и до два часа да си тук
К: Станало ли е нещо? - попита притеснено
Б: Да, ще те чакаме във вас с Лей
К: На работа съм утре, не мога ей така да отсъствам
Б: До два часа да си във вас - повиши му леко тон, тогава му затвори без да го чака да каже каквото и да е.
Д: И-искаш да ми кажеш, че Кук е бащата? - беше, шокиран, но не само той.
Б: Да
Д: Кога е станало всичко това - хвана се за главата, а Тае наведе глава и заплака отново по-силно.
655 думи