Бяха минали още няколко дни, през тези дни Тае просто стоеше като залепен за Кук, постоянно го прегръщаше, дори и малкия да прилагане сила към него, че да го изблъска.
К: Ох мамка му, Техьонг остави ме намира, противно изчадие си, не те искам до мен - озъби му се
Т: Няма пък - усмихна му се
К: Знаеш ли че си много прост? Не мога да те трая вече, накрая ще те изгоня, в моята къща си, не го забравяй
Д: Кук стига с лошо, той ти е брат и иска да ти покаже любовта си към теб
К: Ау, да беше се сетил по-рано - изблъска Тае от себе си и тръгна към входната врата
Т: Къде отиваш
К: Където искам - озъби му се
Н: Ох деца спрете се, да не сте на пет
К: Аз не, ама Техьонг явно е - обу се и излезе
Ю: Кво те прихваща тебе, вече и го прегръщаш - Тае не му отговори нищо, а си седна
Х: Остави го, явно наистина се е заел с това да накара Кук да се държи по-добре с нас и да разбере, че го искаме за брат.
Ч: Почнете и вие - погледна двете момчета
Х: На мен не ми пречи
Д: Оо, най-сетне ще се разбирате - усмихна се
Н: Това ще е нещо ново
*при Кук*
Стоеше на вратата на Марк и звънеше. След малко му отвори Лукас.
Лс: Здравей
К: Да здрасти, Марк тук ли е?
Лс: Да, влез
К: Няма да влизам, кажи му да дойде
Лс: Марк! - извика му
След малко и той седеше на вратата.
М: Здравей Кук - усмихна му се
К: Трябваш ми
М: За какво
К: Техьонг не се е спрял, постоянно ме прегръща, залепен е за мен. Нямам лично пространство в моята къща. Оная вечер чак легна на леглото ми, едва го изритах от стаята. Спа на заключена врата вече. Моля те да дойдеш и да стоиш залепен ти за мен, не мога да го трая вече.
М: Добре - усмихна се
Лс: Чакай чакай, ще го прибираш ли?
К: Не, ще спи в нас
Лс: Къде?
К: Пич знам че ревнуваш, няма да ти го взема, просто искам да ме отърве от брат ми. Досадна работа е
Лс: Ох добре
К: Хайде Марк
М: Сега ли?
К: Да, аз няма да се прибера в нас без теб
М: Идвам, само да се обуя
Лс: Аз ще се прибера след малко, ще заключа и ако искаш да излезем ми пиши или звънни - усмихна му се
М: Добре Лу - обу се - Чао - каза на Лукас
К: Чао
°°°°°°°
Кук и Марк вече бяха пред тях.
К: Стой залепен за мен, моля те, ще ми налети веднага
М: Добре, разбрах какво да правя - усмихна му се
Джънгкук отвори входната врата и влязоха вътре. След няколко секунди се появи и Техьонг.
Т: Най-сетне се прибра - спря се, погледна Марк - Защо е тук, вие нали се разделихте?
К: Да, но сме си приятели - прегърна Марк
Тае изчака момчетата да се събуят и да влязат навътре. Щом го направиха Тае се нацупи пак.
Д: А, Марк
М: Добър ден - поклони се, не смееше да погледне никой в очите
К: Марк ще остане за известно време тук, защото прави ремонт в тях - каза като се усмихна и го прегърна през рамо
Н: Защо ни казваш, къщата е твоя все пак
К: Аз да кажа, защото някой е недоволен - погледна Тае
Д: Аз отивам да правя обяд
К: Не нека аз и Марк го направим - задърпа големия към кухнята
М: Какво ще готвим
К: Каквото искаш сладък - знаеше че Техьонг е зад тях и ги гледа
Извадиха необходимите продукти и Марк почна да реже, а Кук го прегърна в гръб. Брат му все още седеше и ги гледаше.
'Да не би отново да са заедно' - помисли си Тае.
К: Ако Лукас ни види, пътник съм - изшептя на Марк и се засмя, а след него и големия
М: Така е, голям е ревнивец
К: Радвам се, че поне си намерил някой за себе си
М: Но...аз не съм сигурен в чувствата си към него
К: Щом беше във вас, предполагам е и спал във вас, значи може би го харесваш наистина
Марк не каза нищо, а продължи да реже.
700 думи