Джънгкук вече пътуваше към Пусан. Имаше смесени чувства. Беше бесен, но и разстроен. В тях беше оставил кочина, беше разхвърлил навсякъде.
Чудеше се дали да отиде в апартамента им с Бек или направо в тях. Защото където и да отидеше, щеше да стане кочина.
Не го мисли много и се запъти към тях. Скоро стигна, слезе от колата, отключи си и влезе навътре. Нямаше никой, което беше странно. Качи се в неговата стая, заключи се и почна да събаря всичко, което му видеше окото. Не можеше да понесе това. Та това бе първата му сериозна връзка и Марк го знаеше.
Кук застана до огледалото си и си заби юмрука в него. Огледалото се счупи на малки парченца, а ръката му имаше малки ранички. Взе едно парченце и почна да реже всяка не покрита част от тялото си.
Не му пукаше какво може да стане.
На вратата почна да се чука.
Д: Кук, какви са тези шумове. Кук какво правиш? Какво е станало? Моля те, отвори. - продължи да чука, но без резултат
Т: Куки, отвори! Искаш ли да извикаме Бек и Лей
Кук щом чу веднага спря с действията си.
К: Д-да извикайте ги - остави огледалото
Т: Куки сега отвори
К: Когато дойдат ще изляза
Д: Куки, моля те! Какво се е случило?
Мълчание. Джин и Тае се отказаха и слязоха долу, като веднага звъннаха на Бек.
230 думи