Докато семейството вечеряше Кук се прибра, само за да се наяде и пак да излезе. А и му трябваха пари.
Джънгкук влезе навътре в къщата и отиде в кухнята.
К: Добър вечер - погледна майка си и баща си
Н: Добър вечер, айде сядай
Д: Здравей миличък
Кук седна на мястото си и изчака Джин да му сложи от гозбата си. След като и пред него имаше храна, почна да се храни.
Н: Разбрах, че багажа ти още не е приготвен - погледна най - малкия
К: Ще го приготвя
Н: Кога, утре преди да тръгнем
К: Довечера
Н: След вечеря?
К: След като се прибера
Н: Пак ли ще излизаш?
К: Мда
Н: Отговори ми честно, приятел ли си имаш? - погледна го сериозно. Все пак не бе онова бунтарно дете, което бе до преди няколко седмици. Бе си помислил, че може да има някой който да го вразумява.
Този въпрос събуди доза любопитство във всеки на тази маса и всички насочиха погледите си към Кук.
К: Не - засмя се
Нам кимна и всички си продължиха с вечерята.
След като се наядоха Кук се изправи.
Д: Излизаш ли миличък?
К: Да, а може ли пари?
Д: Разбира се - извади от портфейла си и му подаде - облечи си нещо отгоре, знаеш че става хладно вечер
К: Добре - усмихна се - айде чао
Излезе бързо от кухнята, а след това и от къщата.
227 думи
Малко по - кратичка, но от сърце 💜