14 - A twin we didn't know existed

71 10 2
                                    

Една седмица. Беше минала една цяла седмица, от както бях будна.
Нищо интересно не се бе случило през тази седмица честно казано. Просто ставах, отивах на закуска със Зини Рей, говорих с приятелите, отивах на часове и обратно в стаята. Все едно и също, всеки ден. Може би единственото време, в което правех нещо различно от това бе, когато имахме Логика в битка или физическо. Тогава беше единственото време, в което можех да разпускам и да правя това, което обичам, да се бия.
Данте беше изчезнал, цяла седмица и нито веднъж не се беше обадил, както правеше преди. Първите два-три дена мислех, че има някаква работа с Богинята и тези Войни на Смъртта, които тя беше споменала, което между другото е единственото, което помня е от тази вечер, но след четвъртия ден започнах да се притеснявам. Зини Рей ми е свидетел как се паникьосах петия ден и изгубих контрол. Дори във вълчата си форма не се чувствах нормално без Данте. Вярно, за тази седмица се бях трансформирала само веднъж и то, когато изгубих контрол, но беше много странно и болезнено. Беше сякаш първата ми трансформация се случва отново и усещах сякаш имах някаква рана точно зад лявото ми ухо, която ме пробиваше жива. За това и не желаех да бъда във вълчата си форма, болката беше отвратителна и непоносима. В часовете, когато трябваше да се бия използвах само очите и ноктите си и изкарвах насъбралия се гняв през деня, когато вместо да си почивам, се пробвах да се свържа с Данте, но безуспешно. Диабло също се мъчеше да говори с другите духовни водачи и дори и пробва с богинята Никрис, но всеки път се проваляше. Беше сякаш демона бе потънал в дън земя.
От Алек следа нямаше, от както влязохме в онзи час по Картографиране не се бяхме виждали. А, питате какво стана тогава ли? О, ами нищо особено чесно казано, Алек си седна до някакво момче на име Джейк, а аз седнах до едно друго момче с името Цветомир, готин пич се оказа.  Всички за този час, с изключение на мен и Томас, бяха от трети крус, което ми беше странно, но Вишата Жрица ми обясни за мен, че е, защото съм напреднала във вълчия материал с моите способности, както ги нарече тя. А да и също имах "сесии" с нея след часовете, като мой ментор тя ми преподаваше специализирани умения, хватки и ми преподаваше материала, който бях изпуснала без този по Картографиране, защото не и беше специалност.
В момента се намирах в момичешката съблекалня до салона, защото щяхме да имаме бой, подготовка за Кървавата Луна. Днес всички лекторски часове бяха отменени и вместо това имахме само физическо, Логиката в битка и Самоконтрол. Всички курсове бяха смесени, за това успях да видя черните токове на Клариса в съблекалнята, което значеше, че ще кара с нас. Зини Рей също беше тук и в момента ме чакаше, но ми беше казала, че Деймън и Рик имат Логика в момента и няма да караме заедно. От нея също знаех, че Пида и Улфа също няма да присъстват сега, защото ще имат час по Самоконтрол. Другите щяха да се тук.
Щом се уверих, че нямам какво повече да правя в съблекалнята се обърнах към Зини Рей и дадох знак да вървим без да говоря много. От както осъзнах Данте го няма предпочитах да стоя по-тиха, но, когато станеше дума за спор с демон или без скачах с рогата напред. 
Влязохме в салона и бях посрещаната с миризмата на пот и кръв. Вдишах от гнусният аромат дълбоко, изпълвайки ноздрите си и промених очите си. Освен пред приятелите предпочитах да ги държа в техния вълчи вариант. Знаех, че може би никой освен Зини Рей не знаеше за демонския ми проблем, но аз се чувствах по-сигурна, когато бях с вълчите очи, плашех учениците и те не ме закачаха. Със Зини Рей се наредихме някъде по средата на вече наредените в редица ученици, до Ел Електриков и Вироглава. В края на редицата виждах татуирани ръце и можех да кажа кой беше това, Томас. Той наистина ми бе предложил помощ с Картографията, но аз му отказах още първия път и той не беше нахален като Алек и не ме попита пак. До него / до Томас/ можех да разпозная Филип по неговата височина, той може-би бе най-високия от цялата редица. До него можех да видя и Клариса и бях благодарна, че тя не беше близо до мен, през изминалата седмица с нея имахме две-три спречквания, но нищо сериозно.
Вишата Жрица излезе пред нас, носейки спортен екип, който разкриваше цялото и божествено тяло, на което знаех, че половината Дом завиждаше. Тя ни се усмихна ведро и застана с ръце на кръста си:
- Преди да започнем с тренировката, нека първо да загреем. - тя започна с весел тон и започна да клати главата си. Ние последвахме примера и.
След загрявката тя реши да ни поразтегне като ни накара да правим шпагати. За моя изненада почти всеки можеше да прави шпагат и си дадох сметка, че тези хора са поддръжани.  
След може-би половин час разтягане и загрявка, Вишата Жрица ни заведе до тепиха. Всеки път си спомнях как Алфа ме победи точно тук преди месец, но сега блокирах спомените преди да дойдат като нахални гости.
- Елена и Томас. Като четвъртокурсници искам да покажете на хората тук как да се бият без тяхното зрение. - Жрицата започна отново. - Довечера всеки второкурсник ще промени очите си за първи път и няма да може да контролира колко точно да вижда от случващото се около тях, за това, при евентуална атака на стригои те ще се нуждаят от способността да се бият без зрението си. - тя ни обясни и ние кимнахме с разбиране.
- А каква е вероятността да бъдем нападнати? - попита някакво момиче от задната редица.
- Малка, защото на Кървава Луна стригоите излизат на лов за човешка кръв, но не е изключено и да дойдат тук. - отговори Вишата Жрица спокойно. - Други въпроси? Не? Нека започваме. - тя обяви и Томас и Елена се качиха да тепиха.
Те затвориха очите си и свиха ръцете си в юмруци. Предположих, че Томас ще нападне пръв поради неговата стоика и се оказах права. Той замахна към Елена, но тя явно усети вятъра, който предполага ударя му и блокира, ритайки го в корема. Томас не остана по-назад, хващайки кракът и с другата си свободна ръка, и поваляйки я на земята. Да, но опонентката му не мислеше така. Тя използва свободния си крак и го подсече и той се сгромоляса до нея. Елена действа бързо, напивайки къде точно се намира вратът му и постави ръцете си там.
- Стоп! - гласът на моя ментор проехтя из цялата зала. - Отлична работа. - тя ги поздрави, докато те се изправяха. - Може да отговорите очите си. - тя добави и те го направиха. - Направете това бавно този път и после искам всеки да си намери партньор и да се упражнявате. - тя нареди и часът продължи.
След часа по физическо аз имах Логика в битка заедно с Цветомир, момчето което седи до мен по Картографиране, за това с него се насочихме към задния двор на Дома. През часа аз си партнирах със Зини Рей и мисля, че тя усови движенията добре.
Когато с Цецо пристигнахме не можех да не забележа колко много ученици имаше тук, повечето от които бяха момичета. Учителят все още не се виждаше никакъв, за това предположих, че е отишъл да си вземе напитка, защото дори вечерно време беше горещо тези дни.
- Аз ще отида да се видя с момчетата, не пречи, че те изоставям, нали? - попита ме Цветомир, прокарвайки ръка през пепеляво-русата си коса леко нервно.
- Няма проблем. - усмихнах му се уверяващо, че ще съм си наред със себе си.
- Супер. - той се усмихна широко, сините му очи светнали за секунди, и подаде ръката си за нашето ръкостискане.
Бях му казала, че не обичам много физически контакт от типа на прегръдки за това с него имахме споразумение да се ръкостискаме на раздяла.
Цецо отиде при една група от момчета, които седяха по в ъгъла на игрището, отделени от останалите, а аз се насочих към момичетата. За тази седмица поддържах нормални отношения с всяка една от тях, но можех да кажа, че някой от тях ги беше страх от мен. И това ме радваше. Те пълниха накърненото ми его и ме успокояваха, че дори без Данте можех да ги плаша, защото мразех драми. А нашия пол бе добре познат с желанието да създава такива. Някой път ми се случваше като се прибирам в стаята, която деля със Зини Рей, да чувам крясъци и писъци от сестрите-близначки в съседната стая. Те се караха много често и то най-често за глупости. Например веднъж със Зини Рей ги подслушвахме как се карат коя ще използва лилавата четка за зъби и коя жълтата, явно при смята на четки за зъби.
Както и да е, отплеснах се.
Застанах в края на групата, гледайки да не привличам много внимание, докато чакахме господина да дойде. Веднъж щом той го направи ни обясни няколко тактики за лесна победа в битка и накара всички от класа, които бяхме Предопределени, не зависимо от ранка, да пристъпим напред. Така и направихме. Оказах се рамо до рамо с Цветомир, Виктор и Филип, както и Руси, едно от момичетата, което седеше до мен по Науки, което е нещо като Химия, Физика и Биология смесено в едно. Но по-забвано, защото всеки час нещо гореше, заради проектите, които правехме.
- Хейрън МакДарил, предопределена за Алфа. - той обяви, а аз се учудих защо ме споменава. - Цветомир Кацов, предопределен за Бета. - той продължи и аз погледнах към Цецо с повдигната вежда, но той само ми се усмихна леко и погледна напред отново. - Филип Василев и Руси Савович, предопределени за Делти - той продължи и накрая спря погледа си на Виктор. - И Виктор МакДарил, предопределен за Гама. - той довърши, а на мен ми трябваха няколко секунди да осмисля какво току-що беше казал.
- МакДарил? - попитахме двамата едновременно.
- Виктор, мисля че познаваш Хейрън, но не и по този начин, по които и ние, учителите. - господина каза със спокоен тон сякаш ни казва времето.
Стоях вцепенена, не знаейки как да реагирам. Мозъка ми не побираше тази мисъл, аз да имам брат. Това беше невъзможно, защото през целия си живот съм имала само една сестра, която бе с десет години по-малка от мен. Виктор явно също не очакваше нещо подобно, защото и той се бе вцепенил и стегнал. Аз бях твърде шокирана да помръдна, но изглежда той се оправи преди мен, защото започна да се приближава към мен. Щом дойде пред мен, аз се отдръпнах инстинктивно, за да поддържам дистанция с него. Но щом ме погледна очите ми не ме слушаха и върнаха нормалния си цвят. Огледах лицето на Виктор, търсейки някаква прилика с мен и реалността ми удари един огромен шамар, когато я намерих. Символа му бе запълнен. Ахнах от шок редом с хората до себе си и той ни погледа объркано.
- Какво? - той попита с объркан глас. Аз мълчах.
- Символа ти е запълнен. - каза Цецо в шок.
- Да, знам. - моя така наречен брат каза, завъртайки очите си. - Електриков ми прави сцена за това в стаята сутринта, но не разбирам какъв е проблема при положение, че на всички учители и Хейрън също им е? - той каза още по-объркано.
- Само завършените върколаци и тези родени такива им е запълнен. - учителя, които сякаш се бе телепортирал до нас каза този път със сериозен тон. - Ти и Хейрън сте във втората категория. - той добави, а аз все още мълчах.
Виктор върна погледа си на моя и двамата стояхме така известно време, всеки изучавайки лицето на своя близнак. Близнак, за които нито един от нас не знаеше, че съществува до преди няколко минути.

Нощта на възкресението Where stories live. Discover now