Нощта на възкресението

31. - Chained like a real dog

Мрак. Светлина. Редът на вселената. Първо е първичният мрак, породен от Хаоса, а после светлината, донесена от деня.

Реех се в празно пространство. Беше тихо, тъмно и спокойно. Пренасях се от свят в свят, безгрижено. Един път ще попадна на свят от книга, като този на нефилимите, заедно с Клариса Фрей*, а друг път с Луна, първата вълчица.

*Клариса Фрей - Героиня, нефилим от поредицата " Реликвите на Мъртвите " от Касандра Клеър.

Бях сякаш безтегловна. Прозрачна. Прозрачно петно в огромната вселена. Каква ирония, получих невидимост, чак когато вече не ми трябваше. Погледите, получавани от момчета, докосванията, боевете...всичко беше минало. Една тежка и тъмна част от спомените ми, която ща не ща трябва да мъкна със себе си. И да я контролирам, защото в противен случай ще изгубя всякакъв вид контрол, който едва-едва притежавам.
Не знаех защо сънувам. Не се нуждаех от това. А и не го исках. Знаех, че нещо откачено ще се случи. Щях да се пренеса някъде и ще видя видение или ще говоря с Данте. Или дори с Никирис. Но не, озовах се пред портите на Ада. Не, не в някоя пещера, а пред истинските порти, през които се минаваше, когато си мъртъв.

Мъртва ли съм? ~ бе първата ми мисъл, която замалко изпрати ужас по цялото ми тяло. Как може да съм умряла? И от какво?

Но на нея бе отговорено с гръмък смях. Смутено се обърнах към източника му. Пред мен стоеше висок демонично-изглеждащ мъж, със сини, безчувствени очи и гарваново черна коса. Хадес.
- Не мога да повярвам на ушите си. - каза той през смях. - Ти си Kuḻappam дъщерята на Елез, синът на първичния Хаос, кръстена даже на него и реши, че си мъртва? - продължи да се смее. - Това е абсурдено и много глупаво, дори за теб.
- Извинявай за невежеството ми. - казах студено.
- Извинена си...- започна бога на Подземното царство, но го прекъснах.
- Какво искаш?
Той видимо се сепна, но лицето му стана иронично и присмехулно отново след видимо секунда.
- Внимавай. - предупреди ме той. - Не вярвай на никой, дори на най-близките си тук долу. Тази вечеря няма да мине добре.
- И от къде да знам, че не ме лъжеш? - попитах с иронична усмивка от своите.
- Ако вярваш на Никрис, ще повярваш и на мен.
- Ти не...- мълъкнах. - При...при нея ли си? - попитах с ококорени очи.
Хадес се подсмихна.
- Някой друг се нуждае от теб.