Нощта на възкресението

7 - I'll rip your head off!

Вървяхме по пътеката в тишина. Дрек се превиваше на две от време на време заради раните си ,но се стараеше да не се вижда.

Не след дълго се озовахме пред портите на Домът на Луната. Дрек ме погледна лошо и изръмжа ,но аз само му оголих зъбите си ,за което получих още един лош поглед. Беше ме раздразнил вече ,а още дори не бяхме влезли в сградата. Изръмжах ,подготвяйки се за втори рунд ,когато друг вълк се нахвърли върху и двама ни. Неговите очи бяха кърваво червени с жълт отенък в тях ,тялото му беше доста по-голямо от моето и от това на Дрек ,зъбите и ноктите му бяха много по-големи и остри от нашите. На челото си той имаше запълнен символ в ярко червен цвят. Козината му беше тъмен нюанс на сивото ,а по гърбът си имаше нещо като шипове ,но те бяха малки ,странни символи бяха изобразени на лапите му. Шокът ми от неговата поява бързо се промени на гняв и направих един неуспешен опит да се измъкна от захвата на вълка. Той само ми изръмжа ,което поради някаква причина ме накара да изкимтя като пале и да свия опашката си. Дрек направи същото ,ушите му бяха назад и очите му шареха навсякъде, издавайки страхът му. Но аз не се...мисля че...направих още един опит да се измъкна от захвата на огромния вълк ,но той ме притисна още по-силно и аз пак изкимтях. Ако ме притеснеше по-силно със сигурност щеше да ми прекърши гръбнака ,а това съм сигурна ,че щеше да отнеме минимум 2 дни лечение...ако оцеля.
'' Къде ти е демона ,когато се нуждаеш от него? ,, помислих си ядосано.

,,Това е Алфа" гласът на Дрек се прокрадна в главата ми и ми отне секунди да осъзная какво ми беше казал.
Всичко се вързваше сега ,силата му над нас ,страхът на Дрек...моя страх до някъде...
Алфа ни гледаше на кръв ,с един мощен вой ,наддаден дълбоко от гърлото му ,той махна огромните си лапи от нас. В момента ,в който го направи моя инстинкт реагира преди мозъка ми и аз се изправих. Моментално 'коленичих' пред него моменти след това повалена от някого зад мен. Това прати порив на бяс у мен , замъглявайки мислите ми и започнах да се въртя и мятам под тялото на върху мен.
"Просто спри!" Чух ядния клас на някакво момиче "Ядосваш Алфа!" Тя ме предупреди след моите опити да се измъкна отново.
При чуването на 'Алфа' се спрях и погледнах напред. Той все още бе във вълчата си форма ,но очите му не бяха толкова гневни. Той изглеждаше някак ... замислен с глава надолу към лапите му. Очите ми се стрелнаха към Дрек , който бе в същата позиция като моята ,но върху него нямаше някой ,а зад него. И тази черна козина ми беше до болка позната. Сбърчих носът си при спомена за предната вечер , когато се ''ценунахме'' и аз го накарах да забрави и да не казва на никой. Но в момента ми се щеше той да седеше върху мен ,а не въпросната вълчица. Не ,не в грешния смисъл , просто за да имам извинение да го захапя за врата и убия...
"Вие двамата,обяснение ,сега!" Чух гласът на Алфа в главата си и потреперах. Гласът му беше вледеняващ козината ,а яростта в него ме караше да се заровя в земята и никога да не изляза. Дрек погледа към Алфа съсредоточено ,но той му каза нещо и започнах да чувам и аз.
"Аз я намерих в гората" той започна "Беше близо до Домът на Земята ,до потока на вечната мъдрост" той говореше с уважение ,което ме изуми ,никога не го бях чувала така. "Лапа ти беше ранена ,но тя все пак ме нападна и..." Той спря и разтърси козината си от яд " ...и се сбихме ,скоро се изморихме и двамата и бяхме наравно." изказа лъжата си той и аз успях да избутам вълчицата зад себе си и да се изправя ,гледайки го на кръв.
"Кажи истината." казах с тон пропит от гняв ,не интересувайки се ,че Алфа и вълчицата са все още тук.
"Накарай ме" Дрек прати мисълта си и някак усетих ,че само аз мога да го чуя.
Изръмжах ,с което си спечелих смъртоносен поглед от Алфа и свих ушите си назад в примирие.
"Няма да ти се размине." пратих мисълта си само към него с мислен гневен поглед.
Чух ,смеещия му се глас в главата ми "Ще видим" и с това той приключи мислената ни връзката ,правейки щит около себе си ,за да не мога да го достигна.
Все още ядосана и засрамена се обърнах към Алфа , накланяйки главата си леко в знак на подчинение... мисля...
Алфа се трансформира в човек отново и заповяда да направим същото. Първоначано ми се прищя да не го направя ,но беше невъзможно да му се откаже ,все пак той бе нашия водач.
След кратката трансформация се обърнах към вълците зад нас. Алек и вълчицата все още бяха във вълчите си форми. Сега можех да видя по-добре вълчицата ,тя бе с тъмно кафява козина , светло ,даже искрящи зелени очи и бели лапи ,които се отразяваха ярко от тъмния и цвят ,зад вратът си имаше белег , наподобяващ моя и ,когато го погледнах по-отблизо осъзнах ,че е същия. Пиптах моя инстинктивно и тя ме погледна в очите моментално. Не прекъснахме очен контак ,докато гласът на Данте не се обади:
,, Обърни се към Алфа бе , глупак!"
Моментално изпълних заповедта на демона и срещнах червено-златеникавите очи на водача.
- Вашето наказание ще бъде решено след часовете днес. - каза той ледено и тръпки ме побиха. Той ни хвърли по още един смъртоносен поглед преди да каже:
- Заведете ги в стаите им.
И да изчезне ,сякаш не бе тук преди моменти.
Вълчицата започна да се приближава към мен ,но аз и пратих предупредителен поглед ,на което получих завъртане на очи поглед в главата си ,преди тя да менте с опашката си в знак да я последвам. Погледнах Алек и Дрек за последно преди да я последвам.
Минахме през поляната с бърз ход и ,когато стигнахме входа на женското крило от Дома тя се спря. Започна да се трансформира и не след дълго пред мен стоеше момиче на около 16 с дълга тъмно кафява коса ,светло зелени очи и кафеникава кожа. Носеше един тъмно син суитшър с логото на 4ти курс и черен анцунг 'adidas' . На вратът си носеше златен медальон с червен камък ,а по ушите си имаше много пирсинги. 
- Елена Фрис - тя се представи ,пред да успя да я питам. Гласът и беше мек и леко тих , предполагам ,че може да пее. - Четвъртокурсник от пета зала на втория етаж в Дома. - довърши ,а аз само мигнах няколко пъти ,не знаейки какво да кажа. - А ти си...? -тя ме подкани.
- О! - казах бързо , удряйки си мислен шамар за глупостта си. - Аз съм Хейрън МакДаръл от ...
Не можах да довърша казаното , защото видях погледа ,който тя извади като го казах ,беше...бе знам... уплашен? Не ,не беше страх ,нещо друго трябва да е може би респект? Не му хвърлих много мисъл на момента.
- Значи ти си чудото Хейрън ,а? - тя попита спокойно. Аз кимнах. - Приятно ми е да се запознаем ,ще се виждаме в часовете по самоконтрол - тя ми се усмихна и махна с ръка да я последвам.
Не знаех какво да кажа ,отново за това просто я последвах вътре. На големия диван лежаха някакви момичета ,които вдигнаха главите си като ни видяха ,те бяха изненадани , когато видяха Елена и мен по незнайна причина. Една блондинка с златисти очи кимна на нея и те /момичетата на дивана/ се обърнаха към телевизора. Забелязах ,че гледат "After" и ми се прищя да ида да гледам с тях. Обичах го този филм ,още повече книгите. Просто ми беше приятно най-накрая да има книга с много подобаващ и изненадващ край ,който обещава продължение ,но ако не го видиш скоро се побъркваш , буквално.
Последвах Елена по голямото стълбище до стаите ,тя се спря:
- Аз съм към другия коридор ,ще се видим в часа по самоконтрол в Петък ,или по коридорите. - каза спокойно и тръгна.
Аз се обърнах на другата посока и се насочих към стаята ,която делях със Зини Рей. Когато стигнах до там се спрях пред вратата. Спомних си може би последният път като влязох в тази стая и ми се догади. Сега някой си мисли 'ти си чела After и те е срам и гнус от такива сцени?' ми да така е ,смейте се ако искате ,но е самата истина. Почуках леко на вратата ,но не получих отговор. Допрях ухото си до дървената врата и заслушах ,отказвайки да използвам вълчи слух ,беше тихо. Погледнах към стенния часовник зад себе си , показваше 15:30 след обяд. Предположих ,че спи и натиснах дръжката на вратата ,беше заключено. Изръмжах от досада и за момент реших да счупя бравата и да вляза ,сами да си оправят вратата после. След спор със себе си ,в които , учудващо Данте не взе участие ,реших да не чупя нищо. В достатъчно проблеми се вкарах и без това.
Слязох от етажа със стаите с надежда да намеря момичетата ,които гледаха филма и да се присъединя. Но късметът не бе на моя страна ,пуканки бяха разсипани на масичката отпред и две дистанционни седяха от другата страна ,телевизорът бе изключен ,а миризмата от момичетата вече изчезваше ,вероятно сме се разминали. Не чувствах умора за това се пльоснах на дивана и пуснах телевизора. Прецъках каналите и стигнах до извода ,че няма нищо интересно по телевизията ,за това си пуснах един стар епизод на "Аватар: Легенда за Анг" от дисковете под телевизора. Така изгледах няколко епизода ,но скоро ми доскуча и реших да потърся Деймиън. Той със сигурност щеше да се съгласи да гледаме някакъв филм ,въпреки че вече бе 18:00 на  ,със сигурност си е поспал. С тези мисли се насочих към мазето ,което те извеждаше от сградата и водеше към мъжкото крило и трапезарията. Игнорирах надписите по стените ,не желаейки да изпадам в транс. Стигнах до мазето и изръмжах на вратата ,тя се отвори с леко разтърсване и скърцане ,а гледката пред мен беше меко казано изненадваща. В мазето имаше поне 50 момичета повечето от тях във вълчата си форма. Черни , сиви ,сини и кафяви козини изпълваха пространство ,имаше дори и оранжеви. Всички спяха. По стените и пода имаше много козина и кръв ,миришеше на мърша и пот. Прищя ми се да повърна от миризмата ,вълчите ми инстинкти не помагаха. Започнах да си проправям път през спящите тела ,опитвайки се да не събудя никой ,последното ,което исках беше сънени момичета да ми мрънкат на главата. С доста усилия се измъкнах от мазето и се насочих към мъжкото крило. След леко лутане из коридорите усетих силната миризма на мъжка пот и се насочих натам. Стълбището беше съвсем същото ,както ,когато го сбърках за водещото към женското крило първия ден , когато дойдох тук. Изкачих стъпалата тихичко и се огледах наляво и надясно.
,,Сега на къде?" Попитах се мислено.
"Използвай инстинктите си." Чух гласа на Данте и пуснах слуха и мириса си с пълна сила ,търсейки Деймиън. Лошото на това да имаш супер-слух е ,че чуваш всичко като го пуснеш ,ама буквално ,не е както в някои филми , насочваш го към даден човек и го откриваш. Не ,сега аз чувах хъркане , телевизори и тихи гласове от всяка една стая на този етаж. Миризми на храна ,пот и мъжки парфюми изпъкваха ноздрите ми. За малко да падна ,беше прекалено. Затворих очите си и запуших носът си в опит да спра миризмите ,слухът ми вече беше свикнал и повечето ,което чувах беше хъркане ,това не бе проблем.
- Дръж се за парапета. - чух глас близо до мен и една грапава китка сложи ръката ми до дървената повърхност. Не можех да класифицирам на кого принадлежеше ръката ,но ми се струваше позната. - Дишай. - каза същия глас. - Бавно ,вдишай дълбоко и издишай обратно ,скоро ще отмине.
Послушах го и започнах да се опитвам да поемам дълбоки глътки въздух. Първоначално беше трудно и започнах да кашлям ,но скоро ми стана по-лесно и започнах да приемам въздух по нормален начин. Миризмите изчезнаха и си възвърнах нормалния ,за мен ,мирис.
- Сега се отпусни и се фокусирай само върху гласът ми и всичко ,което те обикаля от близо ,забрави за далечните шумове. - каза пак гласът и сега осъзнах ,че е мъжки ,плътен и звънлив , ужасяващо познат ,мъжки глас.
Послушах го отново и се фокусирах само върху обикалящото ме пространство. Всичко ,утихна ,чувах само леко забързаното дишане на момчето зад себе си и хъркането на някой в близката стая.
Ръка се спусна към кръста ми , усетих я и по инстинкт я плясках леко. Ударът предизвика тихо ехо ,което рикушира по стените и изчезна в далечината. Ръката пак се спусна към кръста ми ,този път не реагирах. Ръката се уви около кръста ми бавно и внимателно и усетих мъжки гърди да се опират в гърбът ми. Местата ,през които преминаваше белега ми леко потрепераха от допира ,и искам или не трябва да си призная ,че и краката ми леко потреперваха от изтощение.
Поседяхме така известно време в тишина ,аз още не бях отворила очите си ,не желаейки да го направя ,защото някак знаех кой ще видя  и ще усетя вълните на гняв и ще го отблъсна ,а ми бе толкова приятно на мястото си... Главата му се наведе и той докосна почти черната ми коса с устите си леко ,потрепнах и той усетил го , ги махна.
С въздишка отворих очите си и гледах през стълбището пода за малко ,после погледнах към ръката ,която все още ме бе обгърнала нежно. На нея имаше белег образуващ нещо като кръг с още един такъв в него ,а дългия ръкав показваше синя блуза ,гледайки само ръката му не бях способна на определя дали носеше суитшър или просто блуза ,което леко ме ядоса ,исках да имам добър оглед ,за да знам какво да очаквам като се обърна. Сложих ръката си върху неговата ,кожата му бе много топла ,което прати тръпки по моята и леко настръхнах. Започнах да премахвам ръката му от себе си ,при което той изръмжа леко и ме притисна по-силно към себе си. Тръгнах да премахвам ръката му от себе си отново ,но този път той сложи другата си върху моята и вече ме беше обгърнал напълно. Погледнах нагоре ,за да видя леко наболата му брада ,той ме гледаше също с леко замислено изражение. Очите му отказваха да напуснат неговите горско-зелени очи. Той се наведе в опит да ме целуна ,и аз започнах да се надигам ,отдавайки се на инстинкт.
"Ще повърна." Чух отвратения глас на Данте ,което ме върна в реалността.
Моментално отдръпнах главата си тази на Алек и той целуна въздуха ,бързо премахнах ръцете му от себе си и стъпих няколко крачки назад.
- Какво по дяволите? - той попита ядосано в момента след няколко обърни секунди.
- Нищо. - отговорих бързо ,прекалено бързо.
- Защо...се отдръпна? - попита все още ядосано ,но и леко знам ли... плахо?
- Ами...- спрях се за момент преди да изръся нещо от сорта на 'демона ми каза така иначе аз исках да те целуна' ,не че щях да го направя де... - Просто не е правилно. - изръсих най-продтото оправдание на света и си ударих мислен шамар.
- Кое? - той сбърчи челото си в знак на объркване. - Че двама тийнейджъри искаха да се целунат? - попита след това с насмешка.
Това се опита да запали клечката на ярост в мен ,но се опитах да я контролирам и успях ,за сега.
- Не ,казахме си ,че няма да го правим. Никога. - казах с престорен спокоен тон. Той забеляза.
- Тогава какво правиш тук? - попита , придавайки си същия тон.
Замислих се за момент. Какво всъщност правех тук? Дали не се подадох на инстинкт и не дойдох да търся Алек? Или пък дойдох да се бия с Дрек отново? Или търсех Рик да го питам за резервен ключ за стаята ми със Зини Рей? И тогава ми светна.
- Търся Деймиън.  - казах просто.
Алек видимо се изненада и премигна няколко пъти:
- Защо? - попита той накрая без емоция.
- За да гледаме филми ,скучно ми е. - отговорих просто.
- Нямаш ли съквартирантка за тази работа? - той попита със същия този безчувствен тон.
- Зини Рей ме е заключила навън и аз не исках да чупя бравата. Достатъчно проблеми за Хейрън МакДаръл за днес. - засмях се леко ,а той след мен.
След малко се успокоихме и настроението се беше повдигнало драстично високо.
- И знаеш ли къде е той...или..? - попитах след малко.
- Той спи много дълбоко ,няма да се събуди преди 10 ,снощи замалко да счупи веригите в банята ,или Рик каза така. Бил много подивял.
Осъзнах ,че миналата вечер беше пълнолуние ,колко бързо времето лети...
Кимнах и внезапно усетих умората от цялото търчане из гората ,разговора с момчето елф и брат му ,връщането тук и битката с Дрек , Алфа...тунелите под Дома дори...
Прозях се дълбоко ,изведнъж ,едва държейки очите си отворени.
- Май и ти си изморена ,а? - Алек попита , гледайки ме внимателно ,вероятно да не падна.
Кимнах бавно ,не способна да говоря.
- Ела. - каза той спокойно и дойде до мен.
- Къде...? - попитах почти като шептеж.
- Ще те заведем до дивана в женското крило. - отговори ми и аз кимнах пак.
Тръгнах да слизам надолу по стълбите ,но се препънах и щях да падна ако не беше ръката на Алек ,която ме спаси.
- Да не вземе да ти стане навик. - предупреди ме той с насмешка и аз се засмях леко. Той ме придърпа към себе си и ме повдигна от земята ,държейки ме като булка. Погледнах го с изненада и само устата му , запушваща моята ме спря от крясъка ,който бях усетила да се надига. Още повече се изненадах,но не се отдръпнах ,нямах сили. Затворих очите си , наслаждавайки се на удоволствието. Твърде скоро той отдръпна устните си от моите и ме понесе надолу по стълбите, не обелвайки и дума. Но и така ми харесваше...тихо... спокойно ,чувах само ритъма на сърцето му ,беше толкова... успокояващо , отпускащо...
След малко май се унесох в дрямка ,защото следващото ,което си спомням бе как Алек леко ляга с мен на дивана пред телевизора , поставяйки ме на гърдите си. После май заспах ,но не мога да съм сигурна. Ясно си спомням звуци и движения около нас ,но не и някакво притеснение , просто...звуци. Нищо специфично , просто тихи гласове  и отваряне на врати.
Предполагам съм била в някакво полу будно ,полу заспало състояние през цялото време.
Когато се събудих на вън вече беше тъмно ,намирах се до едни силни гърди на дивана с телевизора. Ръка се бе спуснала спокойно около кръста ми и усещах мирисът на мента и свежа гора зад себе си.... Алек. Името влезе в главата ми със скоростта на светлината и спомени от какво се случи на стълбището също ,чак и чувства  ,товс щеше да ме събори от дивана ако не беше ръката на момчето ,което мразех. Обърнах се леко ,за да го огледам.
Русата му коса бе разрошена ,а лицето му беше намръщено ,сякаш сънуваше нещо. Носеше дълъг син сюитшърт и черни джинси. Обувките му бяха поставени до дивана ,черни маратонки. Обърнах се пак към него и се опитах да се измъкна от захвата му. Не стана. Разбира се ,можех да се измъкна като му счупя ръката ,но някак си не ми беше до това е момента.
- Ще ти откъсна главата ако не станеш! - казах ядосано ,след минутки на размисъл как да се отърва от него без да му чупя кости.
В отговор получих едно недоволно мънкане и тежката свобода. Усмихнах се доволно и се пресегнах да докосна бузата на Алек ,но я отдръпнах в момента ,в която тя беше само на милиметри от лицето му .
,,Ама какво ми става?" Сопнах се на себе си и се изправих от дивана. Гърбът ме болеше отново ,което ме ядоса повече. Амаче старт на вечерта. Насочих се към стаите и скоро бях пред вратата на Зини Рей. Там имаше бележка:
" Отключено е ,Зеро е вътре. Аз съм в час по испански сега ,ти и Алек сте извинени от часове по заповед на Алфа. Той каза като се наспиш да идеш в кабинета му ,Дрек ще е там и за това той каза да доведеш Алек и Елена с теб. Ще говорим по късно :)"
Пре-прочетох я няколко пъти и въздъхнах дълбоко. Усетих присъствие зад себе си и моментално се обърнах.
- Спри да правиш така! - скарах се на Алек ,но не с гняв.
Той само се засмя и грабна бележката от ръцете ми ,надигайки я над главата си. Проклет да е със своите 1.90 см! Започнах да скачам като заек да я взема ,но той започна да чете на глас и да се мъчи да имитира Зини Рей.
Почнах да се смея ,което явно развесели и него. На края на писмото се препивах на две от смях ,а и той не беше по-назад.
- Стой тук. - казах със строг тон все още пробит с хумор.
- Да мадам! - той козирува и аз се изкикотих...чакай...от кога се кикотя?
Погледа ,който извадих нещо го развесели ,защото се засмя. Да ама не мен вече не ми беше смешно ,обърнах му гръб и отворих вратата на стаята. Посрещнаха ме силни лапи ,който ме събориха на пода и много лигави целувки по лицето...