28 - And that's called a suprise

64 8 3
                                    

Чаках.
Това правех през последните часове. Стаята беше звукоизолирана и не чувах нищо.
Побърквах се.
От както Вертос ме остави сигурно бяха минали три часа, но нямаше часовник, за да съм сигурна, че са точно толкова. Бях се преоблякла в бяла риза и черни, дълги, панталони. Краката ми нямаха обувки, защото не знаех как да обуя официални обувки на лапи. И дали имаше такива за тази работа.
Още не можех да свикна с изображението си в огледалото. Изглеждах странно. Като някакъв мутант избягал от лаборатория и после не хванат... А исках да приличам или нa човешкото си аз, или на пълния вълк. Този ми образ бе... ужасяващ и, не ми харесваше. Не ме разбирайте грешно, аз обичам да плаша хората, но това...аз самата не се харесвах в този си вид. С тези огромни, стърчащи зъби и огромни нокти. Опитах се да хвана един душ-гел от банята и той се проби! Как се очаква да се изкъпя и да отмия миризмата на кръв от себе си?
Не ми беше скучно през тези часове, защото мозъка ми не желаеше да си почине. Докато лежах по гръб на леглото, той повтаряше как Алек...така де, Вертос, целуваше кожата ми, как жадно смучеше зърната ми...как поех контрол и така до момента, когато осъзнах, че не бе Алек.
Вертос ми бе казал: " От миризмата е. "
Което чесно да си призная ме объркваше още повече. Сигурно сте очаквали, че ще го разгадая за толкова часове праване нищо, но мога да ви кажа, че не е толкова просто. Мислех начини как миризма , може да превърне Адска хрътка в Алехандро МакКол, новия ученик, който ми пречи на здравето още от момента, в който се запознахме. Но резултатът беше нулев. Единствено, което ми идваше на ум бе магия, но от малкото часове, в който бях влязла и говореха за магия, преобразяването на някой в друг за момент, не беше споменавано. А и ако беше сигурно е светла магия/чиста/, защото аз обръщах повече внимание на черната.
Чувствах се и засрамена, въпреки че бях измамена. Знаците, че не е Алек бяха ясни. Спокойното държание на първо място. Ако беше наистина той, щеше да потроши половината стая и после да ме нападне. Щяхме да се сбием, и двамата с искрящи очи и дълги нокти. А после, може би, но само, може би, щяхме да забием устни в на другия и да се отдадем на животинската страст...
Не! Лоша Хейрън! Контролирай се! ~ скара ми се подсъзнанието и веднага отърсих изображенията от двама ни, който се бяха появили пред очите ми.
Но те останаха назад. Ако ми останеше малко време в други обстоятелства може и да си помечтая.
Не! Ти не го харесваш, Хейрън! Просто се побъркваш. ~ скарах се на себе си този път, аз.
До къде бях?
А да доказателства, че Алек не бе Алек.
Докосването му. То пращаше буквално електричество по мен, а не приятните искри, който усещах, когато той ме докосваше. Просто явно Вертос го е регулирал, за да не е силно и да не се осетя.
Трябва да благодаря на Данте, че се появи да ми проясни главата. Което довежда до другия въпрос, как го направи. В съня ми, той беше затворен зад решетки от стикска стомана и беше ранен. А до колкото знаех от проучването в библиотеката на Дома, решетките от стикска стомана блокираха всякаква магия. И ти крадяха душата, както мисля съм казвала в предна глава.
Почукване на вратата ме накара да изсумтя от раздразнение. Вертос сигурно бе дошъл да ме вземе. Или това, или Никос идваше да ми носи за втори път храна. Да, забравих да спомена, че намина, но не е важно.
И точно, както очаквах, Вертос седеше пред вратата, но очите му бяха чисти, а не замъглени, както, когато му заповядват да прави нещо.
- Какво? - попитах раздрано и излезе като полу-ръмжене, полу-нормална дума.
- Вземи това. - той ми подаде една гривна, която имаше висулка на вълча глава.
- Защо? - попитах, присвивайки очи от подозрение.
Можеше да бъде отровна или сребърна, за да отслаби силите ми. Или пък да ме накара да халюцинирам Алек отново, но този път наистина да бъде халюцинация. А не някава извратена магия.
- За да се контролираш. - каза Вертос спокойно.
- За да ме приспите отново и да се събудя във вериги. - казах на глас, без да искам, но не показах, че не съм желаела да го кажа.
Вертос изсумтя от раздразнение, точно както аз, преди да отворя.
- Не. За да си върнеш човешкия вид, преди срещата с Луцифер.
Изречението му ме спря на място. Това...нещо можеше да ми върне човешкия вид?
- Защо да ти вярвам? - попитах с повдигната вежда.
- Добър въпрос. - отвърна той.- Но ако не искаш да бъдеш наказана за неподчинение от Дявола... по-добре си я сложи.
Въздъхнах и поех гривната в ръка. Беше изненадващо тежка и в момента, в който докосна козината ми започна да пари. Изсумтях от болка.
- Сложи я на ръката си, веднага! - заповяда Вертос и аз без да му мисля я сложих веднага.
Болката стана още по-ужасна. Затворих очи от болка и превих колене, докато тялото ми изгаряше вътрешно.
Защо го послушах? Сега това щеше да ме убие!
Изревах като звяр, а ревът ми се разнесе из двореца, продавайки му още по-зловещ вид. Изплаших се от собствения си рев.
И изведнъж, всичко спря. Огънят си отиде, електричеството изчезна. Изправих се леко и несигурно, и погледнах ръцете си. Бяха човешки.
Без да му мисля много, изтръчах до огледалото в стаята, където ме бяха оставили и се погледнах. Бях в човешката си форма напълно, а гривната, която Вертос ми даде, висеше спокойно на китката ми. Сякаш до сега не се е опитвала да ме убие.
- Приключи ли с огледа? - попита ме раздразнено Вертос.
Обърнах се към него и му показах среден пръст, а после влязох в гардероба и си обух едни черни маратонки. Те имаха някаква платформа, която беше корава като стомана, но не и обърнах голямо внимание.
Излязох навън и отидох при Вертос, кимайки.
Двамата тръгнахме по коридорите към Тронната зала на Дявола.

Нощта на възкресението Where stories live. Discover now