Нощта на възкресението

2. - Is that dog ,yours...?

След около 3 часа прекарани в разговори с Диабло научих няколко неща за него:
1. На 3 човешки години е ,но просто преди духовния водач да намери спътника си не пораства.
2. Любимата му храна е кокали от хиени.
3. Обожава dead metal.
4. Обича много да бяга.
5. Обожава да се бие.
Реших ,че с него сме доста еднакви ,което ме зарадва.
По едно време беше дошла една медицинска сестра и тя ми бе казала ,че  мога да отивам в стаята си ,защото раната на ръката ми била почти зараснала ,а и щом съм имала духовен водач всичко щяло да е наред.
Само ме предупреди да не натоварвам ръката ,докато не зарасне съвсем.

В момента вървя към общежитията водена от едно куче(пратиха ми го ,защото не знаех пътя) порода далматинец.
Излязохме от лечебницата и разбрах ,че тя е в отделна сграда от "Дома на Луната".
Слънцето грееше ярко и птичките пееха.
Гората бе спокойна и красива ,каквато по принцип трябваше да е.
Слънцето грееше ярко над нас и температурата беше изненадващо висока .

Не след дълго  далматинеца ни доведе до главната сградата на Дома ,където вечер се провеждаха часовете.
Влязохме заедно ,но после кучето си тръгна и аз най-накрая пуснах Диабло.
С него се запътихме по вече познатите за мен коридори към общежитията.
Стигнахме до стълбите ,които отвеждаха до огромната врата ,през която трябваше да преминем ,за да се озовем в стаята с веригите и от там в женските общежития.
Изръмжах на вратата ,която се отвори мигновенно.
Влязох и се обърнах към Диабло.
- Приготви се да скачаш и бягаш ,Зеро. - предупредих го аз ,а палето само ми кимна.
Изръмжах на вратата обратно и синджирите започнаха да се стрелкат към нас.
Започнах да скачам и прескачам ,да бягам и тичам.
Виках с цяло гърло от кеф ,но...
※Господарке ...помощ...※ дочух гласа на Диабло в главата ми,който звучеше супер отчаяно.
Моментално обърнах главата си по посока на гласа му и видях как мъчно се бори с една от веригите.
Гняв запълзя по вените ми и хукнах към моя духовен водач.
Хванах веригата ,която го бе закопчала и я скъсах като въже.
Вдигнах го от пода и за по малко от секунда вече се намирахме зад вратата на опасното мазе.
Започнах да дишам участено  на преструлки.
Щом нормализирах дишането си погледнах палето в ръцете си.
- Добре ли си?- попитах го аз притеснено.
※Аз съм добре ако ,Вие сте добре ,господарке.※ отвърна почти мигновенно Диабло.
Кимнах му леко сковано и двамата закрачихме по стъпалата.
Щом ги изкачихме и стигнахме до стената с картините аз погрешка погледнах към една от тях и мигновенно изпаднах в транс.