Love Story: Happily ever after

41 глава

С Хари прекарахме поне два часа в кухнята, докато приготвим нещата, говорихме си, пяхме и като цяло се забавлявахме. Имах чувството, че наистина в подобни моменти забравяхме за всичките ни проблеми и наистина се радвам за това. Хари наистина ме прави много щастлива, независимо какво се случва в живота ми, когато съм с него нещата никога не изглеждат чак толкова зле, винаги ще има нещо, за което да съм благодарна, което да ме накара да се усмихна. Той е това нещо. Ужасно съм влюбена в него. Все още не мога да повярвам, че го имам в живота си. Да, имали сме и лоши моменти, но никога не са повлияли на начина, по който се чувствам спрямо него. Не съм вярвала, че някога ще намеря подобно нещо и че такава любов наистина съществува.

- Какво? - Хари ми се усмихна и чак тогава осъзнах, че го гледам.

- Нищо. - отвърнах на усмивката му.

- Какво си мислеше? - попита ме. - Докато ме зяпаше. - засмя се.

- Колко голяма късметлийка съм, че те имам. - признах.

- Аз съм късметлията. - отвърна, а аз поклатих глава и се усмихнах широко.

- Обичам те! - отидох и го прегърнах.

- Аз теб повече!

- Няма как! - засмях се.

- Повярвай, има. - целуна челото ми.

След малко Хари приготви порциите ни и ги сервира, и също така ни сипа по чаша червено вино. Двамата седнахме и започнахме да се храним и да си говорим за разни неща, които ни предстоят в работата, а и извън нея. Правехме си планове за Коледа и Нова година и обсъждахме различни варианти за това как да ги празнуваме.

Вечерта минаваше прекрасно и се чувствах изключително добре. Като цяло още откакто пристигнахме тук вчера се чувствам много спокойно, сякаш самото място ми влияе така. Естествено и факта, че съм с Хари допринася доста, а и виждам, че той също се отпусна и се отърси от нервите и напрежението създали се от последните събития. Наистина искам и на него да му размине от всичко това, а не да се ядосва и обвинява за случилото се, защото вината наистина не е негова.

- Чувствам се прекрасно днес! Честно, денят ни не може да е по-хубав! - казах, докато с Хари танцувахме на някаква бавна песен в дневната. Осветлението беше приглушено, навън валеше сняг, а камината стопляше помещението и придаваше уют и романтика в цялата атмосфера.

- Значи е време да стане още по-хубаво. - Хари се отдръпна леко от мен, а аз го погледнах леко въпросително, но все още се усмихвах. Хари извади нещо от джоба си и в следващия момент коленичи пред мен.

- Хари... - покрих устата си с ръце. Той да не би да... Това не се случва! Няма начин! Господи!

- Още в деня, в който те срещнах се почувствах сякаш намерих изгубена част от мен. Частта, която ми липсваше, за да живея истински, да почувствам абсолютното щастие, да видя хубавата страна на живота. Накара ме да изпитам неща, които никога не бях изпитвал. Влюбих се в теб и сякаш тогава за първи път разбрах какво е любовта, да бъдеш готов на всичко, за да видиш човека, когото обичаш щастлив и независимо от всичко никога да не се откажеш от него. Промени ме и ме научи как да бъда по-добър човек, защото исках да съм по-добър за теб. Даде ми сила и кураж в моменти, в които аз не виждах изход от ситуацията. Никога не се отказа от мен и никога не ме предаде. Подкрепяше ме, когато дори аз не вярвах в себе си. В теб открих частта от мен, която ми липсваше и без която не си представям живота си. Алисън Оливия Олсън, ще се омъжиш ли за мен?

- Хари, да! - не се замислих и за момент върху отговора си. - Да! - усмихнах се широко, а сълзи се стичаха по лицето ми. - Разбира се, че ще се омъжа за теб! - казах, а той извади красивият пръстен от кутийката и го постави на безименният пръст на дясната ми ръка.

- Обичам те толкова много! - изправи се и ме прегърна силно.

- И аз те обичам! Повече от всичко! - не можех да спра да плача от щастие.

- Ти си всичко за мен! Обещавам ти да те направя най-щастливата на света!

- Ти вече го правиш! - усмивката не слизаше от лицето ми.

- Наистина нямаш представа какво значиш за мен! Не мога да живея без теб! - погледна ме и няколко сълзи се спуснаха и по неговото лице.

- Винаги ще бъда с теб, любими! Мястото ми е само с теб! - надигнах се леко и го целунах.

- Правиш ме ужасно щастлив и не знам с какво съм те заслужил, но ще те ценя всеки ден до края на живота ми. Ужасно съм развълнуван!

- Аз също! - усмихнах се широко. - Ще се женим! - казах ентусиазирано, а той се засмя леко.

- Обичам те! Никога няма да спра да ти го напомням!

- И аз те обичам, Хари! Това никога няма да се промени!