22 глава

1.1K 61 5
                                    

На следващия ден

Гледна точка на Хари

С Али в момента бяхме в самолета напът за вкъщи и имахме още около половин час до кацане. Тя се беше облегнала на рамото ми и спеше, а аз изобщо не можах да спя по време на полета. Почивката мина много добре, но не и по начина, по който исках да мине. Годежният пръстен все още е в багажа ми, а не на ръката и. Наистина планирах да и предложа на последната ни вечер там, смятах да си направим романтична вечеря и в общи линии... не знам, нищо кой знае какво, момента е достатъчно специален така или иначе и не исках да е нещо претруфено и кой знае колко нагласено. Плановете ми обаче не се получиха, защото на Али и стана нещо още повреме на обяда, изобщо не беше в настроение. Не знам защо, а и не ми казваше и отричаше да има проблем. Но си личеше, че нещо не беше ок и все още се чудя какво може да е. Мислех си, че всичко е наред, но явно не е. Та в общи линии не беше кой знае колко разговорлива до вечерта, нито по време на вечерята, после настоя да си легнем рано "за да се наспим хубаво". Малко се притеснявам и определено ще разбера какъв е проблема, още когато се приберем или утре през деня, защото, ако трябва да съм честен в момента съм изморен. А и щом не иска да ми каже се надявам или проблема да е незначителен, или наистина всичко да е наред и аз просто да си въобразявам.

Гледна точка на Алисън

Чух гласът на Хари и усетих как гали косата и бузата ми, което ме събуди. Бях заспала някъде към средата на десетчасовия полет и вероятно е време за кацане.

- Али, събуди се. Трябва да слизаме. - каза ми Хари, а аз отворих очи и се огледах наоколо.

- Вече? - забелязах, че хората вървяха към изхода на самолета. Явно все пак бях проспала кацането.

- Вече. - усмихна ми се и се изправи. Аз направих същото и го последвах към изхода на самолета.

- Колко е часа? - попитах, все още не се бях разсънила много.

- 20:00. - отговори ми Хари и двамата слязохме от самолета. Тръгнахме към лентата с багажа, за да си вземем куфарите.

- Супер! Сега трябва да пазаруваме и за вечеря. - въздъхнах и забелязах един от куфарите на Хари, затова го взех, а той взе единият от моите.

- Може да си поръчаме нещо, ако искаш. Но не ми се ходи на ресторант. - отвърна.

- Не, няма проблем. Ще ни приготвя нещо. Така или иначе достатъчно си поспах и сега имам енергия.

Love Story: Happily ever afterWhere stories live. Discover now