Love Story: Happily ever after

7 глава

1 месец по-късно

Гледна точка на Хари

- Хайде, любов, трябва да ставаме. - галех бузата на Али и и шепнех, опитвайки се да я разсъня. Едва 4:00 сутринта е, но полета ни за Лондон е след два часа и трябва да ставаме.

- Още пет минути. - измърмори и зарови глава в гърдите ми, а аз се усмихнах сънено.

На мен също ми се спи доста, въпреки че донякъде съм развълнуван да се върна в Англия сега, а и Али идва с мен. Ще останем там за две седмици и наистина се радвам, че се съгласи да дойде, защото иначе щеше да ни се наложи да се разделим за цели две седмици. А последния месец прекарвахме всяка свободна минута заедно и не съм сигурен, че частта с живеенето поотделно ни се получаваше кой знае колко, защото Али постоянно беше у нас, дори аз останах в апартамента и с нея няколко пъти. Но на кого му пука? Искаме да сме заедно и ще бъдем, безмислено е да си поставяме ненужни ограничения, които така или иначе знаем, че няма да спазим. При нас "забавянето на нещата" не работи, никога не е работело, още от момента, в който се запознахме. Глупаво е да мислим, че и този път ще е различно, защото някои неща не се променят.

- Наистина трябва да ставаме. - настоях, защото я будя от 20 минути. - Ще имаш достатъчно време да се наспиш по време на 13 часовия полет. - отместих леко тялото и от моето и тръгнах да ставам от леглото.

- Не, не ме оставяй. - най-накрая отвори очи и протегна ръце към мен. Надявах се това да проработи.

- Тогава ела с мен да се приготвим и да пием кафе. - усмихнах и се и хванах ръцете и.

- Ще ми трябва цяла кана.

- За да останеш будна докрая на седмицата ли? - засмях се.

- Трябваше да си легнем по-рано. - отбеляза, но все пак стана от леглото и ме последва в банята.

- Можеше и да си легнем по-рано, ако не беше преподредила куфарите ни три пъти. - отвърнах, защото заради това си легнахме в почти полунощ.

- Отиваме за две седмици, това е... половин месец! Ами ако забравим нещо, ако стане студено и нямаме топли дрехи или...

- Али, осъзнаваш, че и в Англия има магазини, нали? - засмях се леко.

- Трябва да сме подготвени. - настоя, а аз се усмихнах и поклатих глава.

Двамата измихме зъбите и лицата си, а след това отидохме да се преоблечем, за да бъдем готови. Полета е дълъг, затова заложихме на анцузи и маратонки, за да ни е по-удобно. Слязохме в кухнята и аз ни направих по чаша кафе.