Love Story: Happily ever after

46 глава

Коледа

Гледна точка на Хари

Последните няколко дни минаха много добре, с Али успяхме да приключим с купуването на подаръци точно преди всички да пристигнат. Почиваме си и си седим предимно вкъщи, защото навън така или иначе е студено. Миналата вечер си изкарахме много добре на вечерята, а и за първи път празнуваме така по семейно. Много се радвам, че всички се разбират добре, защото семейни драми щяха да бъдат върха на проблемите ни с Али.

Тази сутрин се събудих отпочинал, но все още нямах намерение да ставам. Али още спеше и не исках да я будя, а и ми беше ектра да се излежавам, докато тя спи отпусната на гърдите ми. Страхотно начало на Коледния ден. Погалих я леко, а на лицето ѝ веднага заигра усмивка.

- Добро утро, любими! - каза без да отваря очи.

- Добро утро, прекрасна моя! - усмихнах се широко.

- Колко е часа? - попита ме, а аз погледнах часовника на нощното ми шкафче.

- Почти 8 и половина.

- Коледно чудо! Будни сме преди обяд. - пошегува се. - Ще ставаме ли? - надигна се леко и ме погледна.

- Мм... не. Мисля, че можем да си полежим още малко. - отговорих ѝ.

- Съгласна съм. - облегна глава на ръцете си.

- Исках да ти дам нещо. - обърнах се към нощното ми шкафче и извадих малка подаръчна кутийка от чекмеджето.

- Започваме с подаръците от сутринта ли? - засмя се леко.

- Нещо такова. - отвърнах. - Отвори го. - подадох ѝ малкия подарък.

- Благодаря! - взе кутийката от ръцете ми. - Хари... - възкликна, когато отвори капачето.

- Понеже първия беше загубен реших да се възползвам от повода и отново да попитам дали би се омъжила за мен? - извадих пръстена от кутийката.

- Да, Хари. Отново и отново, да. - усмихна се широко, а аз поставих пръстена на безименният ѝ пръст.

- Трябва да съм сигурен. - пошегувах се и тя се засмя.

- Всъщност и аз имам нещо за теб. Така или иначе коледният ти подарък ще пристигне тук чак догодина, та реших, че сега е удобен момент да ти дам това. - тя също извади някаква малка подаръчна кутийка от чекмеджето на нощното си шкафче и ми я подаде. - Не знаех кой би бил подходящия момент, но мисля, че... просто го виж. - звучеше ми леко притеснена или може би развълнувана. Не можех да преценя кое от двете е.