На следващия ден
Гледна точка на Алисън
- Шегуваш ли се? Кой по дяволите има късмета да се забавлява с 5 seconds of summer във VIP ложата, докато Хари Стайлс им пее на живо?! - каза ентусиазирано Сара. Говорехме си по видеочата, при мен беше почти 16:00 следобед, а при нея е 11:00 сутринта. Днес с Хари не сме излизали, решихме да си почиваме, по-скоро той да си почине, защото за него беше натоварваща седмица. А в момента си взимаше душ и аз се излежавах на дивана в дневната.
- Наистина беше забавно, въпреки че Майк и Аштън едва не ги изгониха от там. "Пречели на хората около нас." Моля те, всички се забавляват на подобни събития, нищо не бяха направили. - разказах и аз. - А в понеделник сме на някаква Gala заедно с тях, с всички участници от вчера и днес всъщност, днес е втората вечер, но участват други изпълнители и въпросната Gala отново е свързана с тази организация.
- Супер! - усмихна се.
- Ти как си? Какво правиш?
- Умирам от скука, ако трябва да съм честна. Ерик се връща тук чак след седмица, не мога да повярвам, че наистина ме остави сама за цели три седмици. А и ми предстоят изпити... Ъгх... с Хари няма ли да се домъкнете до Ню Йорк отново? Малко по-скоро, ако може?
- Не мисля, че ще имаме път натам скоро, но ще видим. - вдигнах рамене.
- Али, да си ми виждала черния суитшърт някъде? Не мога да го намеря в куфара. - Хари се провикна от горния етаж, а Сара се засмя.
- Не! - излъгах. Всъщност в момента го носех.
- Ще ви оставям. Ще се чуем следващите дни. - каза ми Сара.
- Да. Обичам те! Чао! - затворих и и оставих лаптопа си на масичката пред дивана. Качих се набързо горе и влязох в спалнята при Хари, който беше само по черно долно на анцуг и все още изглежда се ровеше из багажа си. - За какво ти е суитшърт? И така ми харесваш. - усмихнах се, а той се обърна да ме погледне.
- Естествено! - извъртя очи и се изправи. - Защо изобщо си купуваш суитшърти, като винаги носиш моите? - засмя се леко.
- Твоите са по-удобни. - вдигнах рамене и излязох от стаята, а той ме последва.
- Какво имаме за ядене? - попита. - Умирам от глад! - двамата слязохме на долния етаж и отидохме в кухнята.
- Нямам представа. Може да си поръчаме нещо. - беше рано за вечеря, но пък с него пропуснахме обяда, така че и аз започвам да огладнявам.
YOU ARE READING
Love Story: Happily ever after
Tínedžerská beletria*Продължение на Our Love Story* Последната глава на тяхната история. Дали най-накрая ще бъдат щастливи заедно или нови предизвикателства ги чакат зад ъгъла? Вярно ли е, че на някои хора им е писано да бъдат заедно и това важи ли за Хари и Алисън? Дв...
