17 глава

1.2K 62 4
                                    

На сутринта

Гледна точка на Алисън

Събудих се от самосебе си и установих, че Хари не е до мен. Огледах се, но него го нямаше в стаята, завесите бяха дръпнати, но не го виждах и на терасата. Куфарът му беше отворен, така че предполагам е станал и е слязъл долу. Аз също станах от леглото си и отидох до банята, за да измия лицето и зъбите си, а след това се върнах в стаята ми, за да се облека, защото бях само по бельо. Облякох си бяло прилепнало потниче с тънки презрамки и светло сиво долно на анцуг, а след това вързах косата си на рошаво кокче. Излязох от стаята си и слязох надолу по стълбите. Чух гласове от кухнята, затова тръгнах направо натам.

- Честит рожден ден! - извикаха всички, когато влязох, а това леко ме стресна. Вътре бяха нашите, Хари, Кейти, Дейв и родителите на Кейти.

- Господи, изплашихте ме! - казах, а те се засмяха. - Много ви благодаря! - усмихнах се и Кейти дойде да ме прегърне. С нея не успяхме да се видим нито вчера, нито предишните дни в Лос Анджелис, така че я виждам за първи път, откакто се върнахме от Англия.

- Не мога да повярвам, че си на 21! - мама дойде да ме прегърне, а след това и тате, после наред бяха Дейв и родителите на Кейти. Хари си седеше и продължаваше да държи в ръцете си шоколадова торта с две свещички изписващи "21". Аз се приближих към него.

- Пожелай си нещо! - каза ми Кейти. Аз я послушах, а след това духнах свещичките.

- Честит рожден ден! - пожела ми Хари отново и преди да се усетя с пръст омаза част от глазурата на тортата по бузата ми, което накара всички да се засмеят.

- Хей! - усмихнах се и му върнах жеста, а той остави тортата на плота и след това ме прегърна силно, и ме повдигна леко от земята, което ме разсмя.

- Палачинките са готови! - каза мама и всички тръгнаха към трапезарията, но аз и Хари все още бяхме в кухнята.

- Кога стана? - попитах го.

- Преди теб. - отвърна и целуна бузата ми, облизвайки глазурата от лицето ми, а аз се усмихнах.

- Благодаря за изненадата! - с пръст избърсах глазурата и от неговото лице и я облизах.

- Денят сега започва. - намигна ми.

- Още ли има? - засмях се леко.

- Мхм... тепърва започваме. - увери ме.

- Обичам те! - усмихнах се и увих ръце около кръста му.

Love Story: Happily ever afterWhere stories live. Discover now