Love Story: Happily ever after

28 глава

На следващия ден

Гледна точка на Алисън

Сутринта се събудих още преди алармата ми да бие, не знам дали от вълнение или притеснение, или просто всички емоции свързани с това заминаване и с... Хари. Така от друга страна имах повече време да се приготвя, да пия кафе и да погледна дали багажа ми е напълно готов, и не забравям нищо.

Когато стана време да тръгвам едва не се разплаках. Не исках да си тръгвам оттук, от тази къща, от живота ми тук в този град, защото има огромна опасност, когато се върна обратно след три месеца нищо да не е същото. Ако Хари не дойде днес на летището всичко се променя и това ме плаши. Но той ще дойде, трябва да дойде... няма как иначе, нали? Не може просто така да захвърли всичко... отново. Не може обещанията му да не са значели нищо и този път, когато наистина усещах, че връзката ни е по-силна от всякога, че любовта и чувствата ни един към друг са нещото, което ни води. Ако не дойде обаче това ще разбие сърцето ми, отново... но не би го направил.

Пътят до летището мина сравнително бързо, имах напълно достатъчно време да мина всичките проверки и все пак ми остана още малко време преди полета. Бях изпратила номера на изхода на самолета на Хари още сутринта, тоест знаеше къде да ме намери. Имаше още 20 минути, докато стане време да се кача на самолета, но все още седях отпред с надеждата, че той все пак ще се появи.

Гледна точка на Хари

Тази сутрин се събудих сравнително рано, въпреки че почти не спах тази нощ. Не можех да спра да мисля за условието на Алисън. Да отида на летището или да се разделим? Може и да изглежда като елементарно решение, но така или иначе напоследък имах колебания и съмнения в това коя е правилната постъпка, та това, че ми го предложи вчера изобщо не улесняваше нещата. Много добре знам тя какво иска и какво очаква, но... много добре знам и аз какво искам и за нещастие моето желание явно няма да бъде изпълнено, защото заминаването и е факт.

Все пак станах, защото вече не ми се спеше, влязох до банята да си измия зъбите и лицето, а след това се облякох. Взех телефона си и картата за стаята и излязох. Слязох долу и влязох в кафенето, седнах на една маса до прозореца и си поръчах едно лате. Погледнах часа, беше точно 7:00, а полета на Али е в 8:00. Беше ми изпратила и от кой изход точно ще се качи на самолета.

Поседях известно време и продължих да разсъждавам над избора си. Точно в момента клоня повече към това да не отида, държа на това решение от десет дни и няма логика да го променя точно сега. А и все още заставам зад доводите ми защо това е по-доброто решение.