TBMIHED2: The Real Truth

Chapter 17

- Ох...повече няма да крия от теб.

- Да криеш от мен какво? Още ли тайни има?

- Джънгкук - спряхме да ходим и аз го погледнах в очите - Аз съм осиновена.

- Чакай! Какво???? - извика

- Не си ми биологичен братовчед!

- От колко време знаеше?

- Още от преди да избягаме.

- Осъзнаваш ли какъв човек си ти? Егоистичен, нахален, лъжкиня....мислех, че те познавам.
Пука ли ти за мен?

- Разбира се - казах насълзена. - Не знаех как да ти кажа...знаех, че ще ми се ядосаш, а аз исках да продължим да се разбираме.

- Не можеш да искаш нещо, без да даваш нищо в замяна. От теб получих само лъжи и лошо поведение...мислех те че приятен човек с готин характер. Но как мога да не обърна внимание на всичко лошо, което стори.

- Съжалявам - разплаках се - Съжалявам и знам, че няма да е достатъчно.

В същия момент кола спря до нас.

- Иви, Джънгкук! - оказа се Беатрис. Излезе от колата и ни прегърна силно и се разплака. - Къде бяхте толкова време? Ити ти...ти си бременна, защо избягахте??Знаете ли колко са притеснени всички?

- Как ни откри? - попита Джънгкук.

- Търсех ви навсякъде...не съм се прибирала цяла седмица. Обещах на баща ти, че ще ви намеря. Той е в болницата. - разплака се

- Добре ли е? - попита

- Ще е, ако се прибереш. Ти също Иви...родителите ти се съсипват.

- Не мога...не искам след като разбрах, че са ме лъгали цял живот.

- Какво значи това? Знаеш ли какво стана за този един месец? Съли...

- Тя ли е казала къде сме?? Не биваше да и се доверявам - казах

- Съли е мъртва...твоята най-добра приятелка почина седмица след вашето изчезване. - аз изгубих ума и дума и стоях замръзнала.

- Да бе....лъжеш, за да можеш да ме върнеш.

- Бих ли излъгала за това нещо? Родителите и я изгониха след като отказа да помогне на полицаите да те открият...същата нощ тя си сряза вените...погребението мина отдавна.

- Не..не не не не не, не е възможно. НЕЕЕЕ - крещях и накрая припаднах.

....