TBMIHED2: The Real Truth

Chapter 7

Отидох до вкъщи и изкарах колата от гаража, но преди това си взех раница и сложих в нея някои неща. За щастие родителите ми спяха и не са забелязали нищо.

Тръгнах нанякъде и през целия път плачех.
5 минути по-късно както шофирах видях две момчета да се бият през супермаркет. Единия ми се стори познат. Слязох от колата и отидох да ги разтърва.
Единият от момчетата беше Джънгкук.

- Спрете, иначе ще извикам полиция - след многобройни опити да ги разтърва най-накрая спряха.

- Последно предупреждение! - каза другото момче - Да не съм те видял близо до Мина. Тя също беше ясна, че не те иска.

- Не говори от нейно име, ясно!

- Спрете вече! - викнах - Джънгкук влизай в колата, а ти си отивай, за да не викна полицията.

Те ме послушаха и Джънгкук се качи в колата, а онзи си тръгна.
Те двамата се сбиха много гадно и веждата на Джънгкук беше разбита и му течеше кръв от носа.

- Къде отиваме? - попита той

- Водя те у вас - казах

- Моля те недей! Баща ми ме изгони.

- Изгонил те е? Защо?

- Скарахме се, защото нарекох Беатрис кучка и, че иска само на баща ми парите. После му казах да избира мен или нея и той избра нея. Нямаше смисъл да оставам. - аз се засмях - А ти накъде?

- Взимам си малко почивка от всичките тези драми.

- Драми? С бебето?

- Да...нашите разбраха и се скарахме. Сега аз съм беглец също.

- И къде отиваш?

- Незнам...просто карам нанякъде.

- Аз знам къде да отидем!

- Ние? Теб те карам у вас.

- Не искам...писна ми от баща ми и Беатрис, искам поне за ден да се разсея.

- Добре...къде отиваме?

- Къщата край езерото.

- Какво?

- След развода на родителите ми, леля ми ме водеше там през уикенда. После тя почина и не съм ходил откакто бях на 7.

Джънгкук ме опътваше и най-накрая стигнахме.
Часът беше три и половина сутринта и ние влязохме да огледаме къщата.

- Има само две стаи - казах

- Спалня и легло. - каза той- Аз съм на спалнята.

- Добре де...

- Но ако искаш можеш ти да легнеш да спиш там, защото...незнам - почеса се зад врата - знаеш...бременна си.

- Спи си на спалнята, аз ще съм добре.- казах и изведнъж в стаята стана по светло.

- Слънцето изгрява - усмихнах се и излязох навън. Джънгкук дойде при мен и гледахме изгрева.

- Красиво е - казах

- Не е зле! - каза той, но не можеше да откъсне поглед.

Аз само се засмях и влязох вътре.