TBMIHED2: The Real Truth

Chapter 16

*От името на Иви*

Половин месец по късно продължавах да сънувам странните сънища, в които баща ми намира начин да ме вземе от истинските ми родители.
Живеем все още с Кук и се пазим, а Джънгкук ми прости...не беше лесно.
Чудех се дълго време как да му кажа, че съм осиновена и с него не сме братовчеди наистина.
Притеснявах се, че ще ми се разсърди още повече. Той стана близък човек за мен, след като го опознах.

Аз и Кук готвехме в кухнята, по-скоро той ме учеше.

- Иви...твърде дълго живеете с мен вече.

- Няма да те оставим, освен ако не искаш.

- Приятно е да не си сам, но застрашавате живота си, кога ще се приберете?

- Не знам. Трябва да говоря с Джънгкук за това. А ти какво ще правиш с баща си и хората му?

- Ще избягам след време...ако ме намери ще се опитам да го предам в полицията...надали всички полицаи са на негова страна. Все ще се справя, но ме е страх да не срещна някой от миналото си.

Сервирахме масата и всички седнахме.

- Кук, ами ако онези ни намерят? - попита Джънгкук.

- Помните на какво ви научих, ще се защитим. Но не искам да излагам живота ви на опастност, затова ще е по добре да поемете по вашия път..

- Заедно сме от цял месец, научихме толкова много един за друг, помагахме си, ти направи много за нас и ако наистина искаш да си отидем...ще те послушаме.

- Не ми се иска да тръгвате, приемете го като приятелски съвет.

- Нека останем още малко, за да се уверим, че ти ще си добре - казах аз.

- Чудесно! - усмихна се - Аз мисля да лягам. Масата е ваша отговорност. - намигна.

- Копеле - засмя се Джънгкук.

- Да да измъквай се - засмях се, а той се качи по стълбите - Ще ти го върнем утре.

С Джънгкук започнахме да оправяме масата.

- Изобщо не ми се спи - каза той - Защо не гледаме филм после?

- Защото на мен не ми се седи до късно - изхилих се - Можеш да гледаш сам.

- Липсва ми старото време...да излизам с приятели, да стоим до късно и да гледаме филми.

- Тогава се прибери.

- Но тук ми харесва повече. С теб и Кук. Чувствам ви като семейство. - каза той, а аз триех пода с мокър парцал, запътих се към банята да го оставя там, но бях с чорапи и се плъзнах и щях да падна но Джънгкук ме хвана за кръста, след което той се плъзна също и паднахме заедно.
Започнахме да се смеем, след което го прегърнах.

- Благодаря, че умекоти падането ми - той се засмя, а аз го гледах в очите. Не се сдържах и го целунах, но той не отвърна и се изправихме.

- Ами...май ще е по добре да си лягаме вече. Забравих, че ще ставаме рано да напазаруваме...- засмя се.

- Даа, прав си. Забравих за това. - качих се в стаята си и се заключих.

Какво ми стана и защо го целунах?
Първо си помислих, че съм тийнейджър и хормоните ми бошуват и за това не успях да се контролирам, но после се запитах "Дали наистина не го харесвам", а той естествено не ме харесва, даже още мисли, че сме братовчеди.
Реших да рискувам и утре да му кажа. Част от мен се надяваше да е забравил за Мина. Цяла нощ не мигнах и мислех само за целувката.

На другия ден:

Станахме рано, за да купим някои продукти, докато нямаше все още тълпа в магазините.

По пътя аз и Джънгкук не обелихме и дума, и беше мега неловко. На връщане реших да говоря с него за вчера.

- Мисля, че трябва да говорим.

- За какво? - попита той

- Не се прави....за вчера..

- Иви...забога ние сме братовчеди. До преди месец не си давах сметка колко грешно беше да те използвам. Ти заслужаваш повече.

- Мислиш, че ако бяхме братовчеди бих те целунала?

- Тоест?

- Ох...