TBMIHED2: The Real Truth

Chapter 3

Три за късмет😅😉
Приятно четене!:

На сутринта:
Станах да повръщам рано и мама ме забеляза.

- Да не си болна? - попита ме тя.

- Не! - казах и отидох до аптеката.

Взех си тест за бременност, направих го и той беше положителен....
ПОЛОЖИТЕЛЕН! Момиче на 16 ще става майка. Знаех, че бебето е на братовчед ми и исках да скоча от някоя скала, но първо трябваше да му кажа, за да се почуства зле, защото той започна пръв с флирта.

Почуках на къщата му и неговата мащеха ми отвори.

- Здравей, Иви - усмихна ми се.

- Здрасти лельо Беатрис! Доведения ви син тук ли е?

- Не...Джънгкук излезе със съпруга ми Ченг на пазар.

- Може ли да ги почакам вътре.

- Разбира се.

Влязохме вътре и аз седнах на дивана.

- Ее...защо ти е Джънгкук?

- Ще разбереш щом се прибере.

- Нещо важно ли е?

- Разбира се, че да.

- Да не би да си бременна?

- Как се досетихте?

- Ами...аз също забременях млада, но...изгубих бебето си. Беше нещастен случай. След това се разделих с бащата на мъртвото ми дете и сега съм омъжена за мъж 10 години по голям от мен и съм щастлива. Освен това много харесвам Джънгкук, той наистина се държи добре с мен.

- Съжалявам да го чуя. Междудругото...никога не съм харесвала

- Най-странното е, че бившето ми гадже също се казваше Джънгкук. Незнам дали това е случайност, но в последствие свикнах с факта.

- Това е....яко!

- Не изглеждаш изплашена.

- Изобщо...знам, че нашите ще ме подкрепят каквото и да става.

- Иви...какво красиво име имаш!

- Ъм...благодаря. От всичко, което родителите ми са ми дали, името ми най ми харесва.

В този момент вратата се отвори и Джънгкук и баща му влязоха.

- И-Иви? Какво правиш тук? - попита той, а аз изкарах теста.

- Изненада! Бременна съм и ти си бащата. - той изпусна торбите с храна, които държеше, а баща му го погледна ядосано.

- Това е шега, нали? - попита той

- Не...погледни! Не се опитвам да те лъжа. Аз също не те харесвам.

- Не...не е възможно. Забога...с теб го направихме само веднъж.

- Казах ти, че не е добра идея, но ти "Спокойно, до утре ще го забравим и никой няма да разбере" и после бащати ни спипа и каза на нашите.

- Ние сме братовчеди. Дядовците ни са братя! Не можеш да си бременна от мен.

- Това не го решава тя - засмя се Беатрис

- Какво ще правим? - попитах го

- Като за начало, можеше да ми кажеш само на мен тайно.

- За това ли ще спорим?

- Какво очакваш? Да спрем училище и да станем родители. Ние сме втори братовчеди.

- Спри да го повтаряш. Знам го!

- Тогава направи аборт - каза и всичко го погледнаха сериозно