TBMIHED2: The Real Truth

Chapter 1

16 години по-рано:

В болницата:

- Не е ли прекрасно? - попита бременна жена в болницата нейния съпруг лекар! - Много скоро нашата дъщеря ще се роди.

- Много съм щастлив. Родителите ми казаха, че щом се върнат в Корея ще празнуваме цяла нощ заради появата на бебето.

- Притеснена съм...знам, че не трябва да се тревожа, но нещо ме мъчи.

- Няма от какво да се страхуваш, скъпа. Мъжът ти е лекар. Израждал е много бебета.

- Не говори за себе си в трето лице - засмя се тя.

*От името на лекаря*

Всичко вървеше добре. 30 годишната ми жена ми скоро щеше да роди много скоро и да ме дари с първото ми дете. Щях да ставам баща.

На същия ден докараха бременно момиче на 17 години в болницата. Боляло я корема и била на път да си загуби бебето.

Заведоха я в болнична стая и ме повика след 10 минути да започнем операцият, за да изкараме бебето.

Аз хукнах при жена си, която не изглеждаше добре.

- Какво е станало?

- Корема ужасно много ме боли? - каза държейки се силно за стомаха

- Хей...погледни ме...успокой се...Дишай!

- Трябвали да ме боли толкова?

- Не, не трябва...всичко ще е наред.

- Моля те...направи нещо...мисля, че трябва да го родя.

- Не бързай...моля те...след 10 минути трябва да израждам друго бебе. Моля те...задръж го не повече от час. Ще се върна и аз ще ти помогна да го родиш. Аз ще бъда първия човек видял това бебе.

- Извикай докторите...моля те Чънгсу....боли ме и трябва да го родя.

- Ето...пии вода, легни си и ме изчакай. Ще се върна, обещавам.

- Надявам се знаеш какво правиш.

- Всичко ще е наред, само стой спокойно и ме изчакай малко. Ще се върна при теб и заедно ще видим детето си.

- Добре - каза тя и легна бавно.

Аз излязох от стаята и се приготвих за операция.
Малко по късно бях в болничната стая, където онази бременна жена лежеше в безсъзнание.

След като изкарахме бебето, го измихме, увихме го в пелена и му сложихме гривна, за да го различим, след като го сложим в стаята при другите бебета.