𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

67

Те хвана брадичката му. После го погали по шията, по рамото, спусна ръка по гърба му и спря върху дупето му. Притегли бедрата му към своите. Кук усети колко възбуден бе Те.

-Защото искам да го искаш, Джънгкук. Отчаяно искам да го желаеш.

За да е още по-убедителен, Те го притисна плътно в стената и опря набъбналия си член в неговия.

-Искам да те целувам, докато забравиш името си.- продължи да шепне Те. -Искам да те докосвам. Искам да видя как се изчервяваш целия, докато те карам да свършваш многократно. Искам да ти причиня такива неща, от които би се изчервил само да ги чуеш. Трябва да знаеш, че ме омагьоса и полудявам от желание да те видя, да говоря с теб и дори да споря.

-В-в момента не споря.- отвърна Кук задъхано.

-Чудесно.

Устните на Те се впиха в тези на Кук. В желанието си да го усети по-плътно до себе си Кук се вкопчи в него. След миг Те се отдръпна и се наложи Кук да си поеме въздух за да не припадне.

-Господи, спечели си монетата обратно.

-Не ме интересува проклетата монета!- изръмжа той. -Отвори си устата, когато те целувам.

-Защо?- попита Кук и Те се възползва от случая. Устните му отново се впиха в тези на Кук, а езикът му се намести между тях. Пръстите му прихванаха по-стегнато шията му, а палецът му се плъзна до брадичката на Кук, вдигайки леко главата му, за да му е по удобно да го целува. Езикът му се промъкна в устата му и Кук простена тихо. Продължаваше да се държи вкопчен в Те, за да се крепи на крака. Техьонг отново изръмжа и вкара езика си още по-дълбоко в устата му. Ръцете на Кук се лъзнаха нагоре и обхвиха врата му. Кук усетикак Те се напряга, сякаш се готви да се отдръпне и Кук се вкопчи още по-силно, леко засмуквайки езика му, преди той да успее да прекъсне целувката. Усети как Те потрепери в ръцете му. Те го стисна по-силно и го повдигна на пръсти. Беше опияняващо и Кук не искаше никога да свърши.

Изведнъж Те откъсна устните си от тези на Кук

-Тихо.- прошепна Те, когато Кук го погледна замаяно.

-Джънгкук?- чу се гласът на лелята на Кук. -Техьонг?- имаше заповеднически тон. -Къде сте?

Кук преглътна. Открехнатата врата ги прикриваше, но това щеше да продължи само още няколко секунди. Техьонг го пусна да стъпи отново на пода и го придържаше, за да не залитне, когато пристъпи назад.

-Тук сме.- обади се Кук и прочисти гърло, за да не звъчи така дрезгаво. -Тук сме, лельо.

Мина бутна вратата. Техьонг бе отстъпил още една крачка назад и се поклони на Мина. Беше успял дори да оправи сакото си и единственият признак за случилото се преди малко бе само зачервеното му лице и блясъка в очите му.

-Показвах на Джънгкук стаята.- побърза да обясни Те.

Погледът на Мина се плъзна от единия към другия. Кук се опитваше да изглежда невинно и се надяваше косата му да не е разрошена.

-Стана доста тихо и не знаех къде да ви търся.

-Много съм впечатлена господин техьонг.

-Благодаря, мадам. Харесва ли ти цвета на стените?

-Много е хубав.- Мина се обърна към Кук. -Ти какво мислиш?

-Намирам го за чудесен.

Зад гърба на леля му Техьонг му хвърли благодарствен поглед. Кук се изчерви и му отвърна с лека усмивка.

-Кога възнамеряваш да се нанесеш тук?- попита Мина.

-След месец, ако всичко върви по план. Веднага щом боядисат спалнята

-Чудесно. Голям късметлия си че ще живееш в така къща.

Той погледна към Кук който бе започнал да се притеснява дали от спомена как Те го прегръща, целува и шепне колко го желае няма да се изчерви отново.