𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

48

След като те тръгнаха, в стаята стана доста тихо. Докато Кук не реши да говори.

-Защо не доведе Луис? Татко едва ли щеше да възрази. 

-Скъпи, много е неприлично да водиш кучето си, когато си гост. Луис е добре в къщата на Чеянг. Там тича на воля в градината.

-Ще се омъжиш ли за него?

Леля му го погледна.

Кук продължи:

-Не е хубаво да питам, но виждам, че държиш на него, а и той също, щом толкова рано е довел кучето ти да го видиш. Мама постоянно ми повтаря, че ще си намеря някой, който ще държи на мен, за това се питам защо, след като си намерила мъж, който държи на теб, не се ожените.

-Не е толкова просто. Чеянг...аз...- пое си дълбоко въздух. -Истиата е, че не искам да се омъжа отново. Погребах вече двама съпрузи.- усмихна се тъжно. -Лош късмет е да се ожениш за мен. Който го е направил, е починал до десет години след сватбата. 

-Държеше ли на съпрузите си?- понтересува се Кук.

Леля му бавно отпи от чая си.

-Не. Джънгкук, истината е, че имаш късмет, че родителите ти те приемат такъв какъвто си и искат да си намериш някой, на когото да държиш и който да държи на теб. Не всички гледат на брака по този начин.

-Звучи лесно, когато го казваш така: трябва само да намериш някой, на когото да държиш и който да отвръща на чувствата ти. Но нещата не са така прости.- въздъхна. -Мама иска да си намеря подходящ съпруг, с правилно възпитание, с добри връзки и известно състояние. Но аз...

-Да? Ти какво искаш?- попита го леля му а той сви рамене.

-Каквото иска всеки, предполагам. Мил и грижовен мъж, привлекателен, висок и силен. 

-А Ким Техьонг не притежава никое от тези качества...- каза леля му о погледна на страни.

-Техьонг ли? Да, висок е, признава,...

-И доста привлекателен- добави леля му.

-Не се съобразява и направо се държи невъзпитано с ме. Каза, че приличам на полуразтворен чадър!

-Нима? Когато дойде на чай ли?

-Не.- усети, че лицето му е поруменяло. -На бала преди две седмици. 

-Мнението му, предполагам, се е променило.- промърмори леля му. -Изглеждаше доста впечатлен от теб, когато беше последно тук.

-Да, така е.

Споменът предизвика лека усмивка по устните му.

-Да, може би малко...- призна Кук. -Но онзи ден чух нещо за него...Познаваш ли лея му, госпожа Ким?