𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

28

Очите на Техьонг не се откъсваха от лицето на Кук. Джънгкук осъзнаваше че не постъпва добре с него не не можеше да се здържи. Искаше да си отмъсти за дето Те го остави зашеметен от една целувка, искаше да си отмъсти, че си тръгна, вместо да го целуне отново. Щом целува някой така и после си тръгва, заслужава да бъде измъчван.

-Например начина по който ме покани на танц. Не, това го направи доста непохватно. Или извинението ти, задето ме обиди? Нее, и с това не се справи добре.- продължи Кук и цъкна неодобрително с език. -Може би заради начина по който предложи да върнеш нещо мое?

-Списанието което платих аз.

-И ако имаше капка ум, щеше да пратиш прислужник да ми я донесе.- отвърна Кук.

Очите на Техьинг се плъзнаха по Кук.

-Беше ми далеч по-приятно да я оставя аз.

Кук се изчерви.

-Лошо планиране. Всичко, което изисква криене зад палми в саксии, говори че не е добре обмислено.

Прекалено късно се сети какво друго се наложи да скрият. Кук се изчерви още повече, когато лукава усмивка се появи по устните на Те, доказателство, че и той си го е припомнил.

-Не всичко.- каза Те.

Джънгкук се опита да махне образа от съзнанието си, но споменът за устните на Техьонг върху своите отказваше да се махне. Насилваше се да не мисли как се бе вкопчил в Те и как ръцете на Те се бяха увили около него. Искаше да забрави как биеше сърцето му, и колко трудно дишаше.

-Това означава ли, че възнамеряваш отново да ме целунеш, защото...

-Не.- отвърна Те. Най-после отклони поглед от Кук.

-Добре. -изрече той с цялото спокойствие, което успя да събере. -И без това не ми хареса особено.

За момент Техьонг остана неподвижен. На челюстта му затрепери мускул. Тръгна бавно към Кук. Джънгкук не отстъпи назад, сигурен че го е уцелил там, където да го заболи. Беше съвсем честно. След като Те го целуна с цел да млъкне. Но колкото повече Те се приближаваше, толкова повече на Кук му се искаше да не бе казвал последното. Не искаше да отстъпи. Най-накрая на сантиметри от него, Кук долови аромата на парфюма на Техьонг. Те спря и го погледна.

-Звучи ми като истинско предизвикателство- разнесе се дълбокият му глас. -Много обичам предизвикателствата. Внимавай как го изричаш.

-Момченцето има да се доказва още ли?

-Казвам че ще те целуна и ще ти хареса.

-Нали не възнамеряваше отново да ме целунеш?- Кук отвори широко очи, правейки се на невин.

Раменете на Те леко потрепнаха сякаш му се присмиваше. Наведе се напред и погледна Кук в очите.

-Казах че не планирам да те целуна отново. Не съм казал, че няма да го направя. 

Кук усети как гърлото му пресъхна.

-Това е едно и също.

-Ще разберем, нали?- Техьонг отстъпи назад и без да откъсва очи от тези на Кук, се поклони. -Довиждане Джънгкук.

Излезе преди Кук да успее да каже каквото и да било или да си поеме въздух.