𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

11

Когато Те се върна в къщата на Джмимин приятелят ми вече бе там.

-Взе ли го?

-Листа ли? Не

Техьонг хвърли шапката си към закачалката на гърба на вратата. Не уцели и тя се изтърколи.

-Дяволите да вземат Джънгкук! Защо въобще го писна в къщата?

-Не ме предупреди да не го правя.

Техьонг си взе шапката и се отдалечи няколко крачки. Погледна закачалката и пак метна шапката. Отново не уцели.

-Трябваше ли? Някой нахълта рано сутринта и го пускаш в спалнята ми!

Техьонг пак вдигна шапката си и отново застана до приятеля си.

-Ако беше жена- каза той, преценявайки разстоянието до закачалката. -Щеше да ме изгониш, задето не съм я пуснал.

-Било е очевидно, че не жена.- Джимин свъси вежди. -Мамиш. Сега си десет сантиметра по-близо от преди.

-Не е вярно.- възрази Те, но все пак отстъпи. -Хиляда вона, че този път ще успея.

-Десет хиляди, че няма.

На лицето му се появи дяволита усмивка. Той приклекна леко и метна шапката за пореден път. Тя прелетя и падна право върху закачалката, разклати се малко и застана на място. Техьонг вдигна победоносно юмрук, а Джимин отново изпсува.

-Съветвам те да стойш далеч от брат си. Той е огромна напаст.

-Сякаш не го знам.- Джимин се върна в хола и се отпусна върху един от столовете. Техьонг го последва. -Благодаря, задето се опита да го намериш.

-Аз го намерих. Донеси кафе и бекон.- провикна се той на един от прислужниците. -След като сме станали толкова рано, най-добре да закусим.

-Открил си го?! Тогава защо не ми носиш листа? Мислех че с приказки можеш да накараш всеки да направи каквото поискаш.

-Боже, Джимин, изкарваш ме човек, който злоупотребява с доверието на хората. А и това работи само при жените.

-Брат ми има наклонност към мъжете така че.

-Не желая да имам нищо общо със брат ти. Той е непредвидим.

Джимин го изгледа развеселен.

-Отказал ти е.

-Отказа не на мен, а да ми върне проклетия лист.- поправи го Те. -А ти беше пълен глупак да го подпишеш... А да и каза да ти предам, че няма търпение да те види на бала у Лий утре.

-По дяволите. Загазих. Успях да избегна мама, но татко ме предупреди колко лошо ще стане, ако този път не се явя. Освен това Кук ще покаже на мама бележката, която е още у него благодарение на теб.

-Желая ти приятно прекарване. Ще се постарая да напусна къщата ти преди да доведеш булката си тук.

-Става въпрос за един проклет бал.

-Той ще сложи край на ергенския ти живот. Само като се подчиниш на една жена е само въпрос на врем тя да те обвърже с друга.

-Млъкни Те.- изръмжа Джимин с мрачно изражение.

-От опит знам...майките са склонни да предпочетат жени които приличат на тях.

-Няма да се женя.

-Много скоро ще стане.

-По дяволите тогава и ти идваш! Ако беше се справил със задачата, нямаше да ме сполети тази беда.

-Ако беше отказал тази беда нямаше да те сполети.

Джимин скочи на крака и забоде пръст в рамото на приятеля си.

-Ти го пусна в къщата, ти го остави да си тръгне с подписа ми върху листа. Ти не му го отне, дори след като ти обясних колко тежко е положението. Длъжник си ми. Ще те изгоня от къщата си ако не дойдеш с мен на проклетия бал утре.

Техьонг въздъхна. Възнамеряваше така или иначе да отиде на бала за да преживее тръпката да види отново фурията.