𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

84

Сватбеният ден започна добре. Дали пък на Кук просто не му се струваше така, защото означаваше край на седмицата на ужасите?

Независимо от решението на майка му сватбата да се състои скоро, той не искаше да изглежда прибързан. До последния момент Кук бе зает от сутрин до вечер: пишеше покани, планираше менюто и вскякави други неща по сватбата.

Джимин се върна в града в деня преди сватбата. Кук очакваше проблем, но брат му явно бе превъзмогнал смайването си по пътя. Промърмори поздравленията си, прегърна го и въобще не прояви интерес по каква причина се омъжва за негов приятел. Кук се питаше кой ли го е предупредил да не засяга темата: баща им или Техьонг.

На Техьонг му позволиха да посети Кук веднъж. Майката на Кук седеше до него на дивана и наблюдаваше Те със строг поглед. Оттегли се само за няколко минути, колкото да му даде възможност да направи предложението си за брак. Техьонг хвърли поглед към вратата, все още открехната след излизането и, и си прочисти гърлото.

-Не исках нещата да станат така.

Кук искаше да говори с него а сега не знае какво да каже. Знаеше, че майка му подслушва всяка дума.

-А как искаше да станат?

Очите на Те вече не бяха сияйни и палави, а сериозни.

-Надявах се да поговоря с теб, преди всичко да бъде уредено.

-Е, сега ти се отваря тази възможност.

-Така е.- Те отново хвърли поглед към вратата и след това застана на едно коляно. -Ще ми окажеш ли честта да станеш мой съпруг?

Като предложение за брак имаше какво още да се желае. Бе очаквал нещо повече, най-малкото двамата да си говорят непринудено. Те доволен ли е от случващото се? Иска ли да се омъжи за него? И двамата вече знаеха отговора на въпроса.

-Да.- каза Кук.

За миг Те се ухили по познатия начин.

-Чудесно.- прошепна той. -Значи мога да направя това.- хвана го през кръста и го притегли към себе си, за да го целуне. Беше главозамайващо, настойчиво и приключи след миг. Кук се стовари върху дивана задъхан, когато Те го пусна. -Останалото ще трябва да почака.- добави Те все така нежно.

-Вярвам, че си му поискал вече ръката.- обади се майката на Кук в този момент.

Стоеше на прага и Кук отчаяно се надяваше да не е видяла целувката им.

Техьонг се поклони.

-Да, мадам. И за щастие той прие. Да определим датата?

-Следващия петък.- отвърна майката на Кук.

-Много добре. Дотогава.

След още един поклон той си тръгна, а Кук се питаше дали изпепеляващата целувка или суховатото предложение изразяваха истинските му чувства.

Така или иначе определеният ден най-после настъпи. Една от приятелките на Кук пристигна още преди той да се е събудил.Тя щеше да е шаферка и и позволиха да му помогне да се облече.

-Щастлив ли си?- бе първият въпрос на приятелката му.

От бала нямаха нито секунда възможност да поговорят без присъствието на свидетел.

-Разбира се. Ще се омъждам, нали?

Приятелката му се усмихна. Кук все си мислеше за някакви неща като: Дали Техьонг го обичаше? Искаше да го целува, да прави разни неща с него и бе склонен да се омъжи за него, но изпитваше ли нещо по-сериозно? Майка му трябваше да им позволи да прекарат повече време заедно. Джънгкук хранеше големи надежди за брака си, но изпитваше и известни опасения.

За доста кратко време се изкъпа, облече и оправи косата си. Гледаше се в огледалото, докато приятеллката му обикаляше около него. Баща му почука на вратата точно когато приключиха.

-Готов ли си?- усмихна се той, когато Кук кимна. -Много си красив. Дано Техьонг оцени късмета си.

-Мислиш ли, че ще го направи, татко?

Баща му се усмихна на напрегнатия му въпрос.

-Ако не смятах, че е така, щях да го застрелям и всичко да е приключило.

Кук се надяваше това да е достатъчно.

-Тогава съм готов да вървим.