𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

13

На Техьонг не му трябваше много време, за да си припомни защо не обича да ходи по балове.

Първо- компанията наоколо. Нямаше нищо против тълпите, особено ако пред тях се разиграва хубав боксов мач. Не му допадаха вторачените погледи на жените. Госпожа Лий го зяпна учудено, когато последва Джимин през вратата. От време на време срещаше погледа на особено смела дама и я даряваше със зловеща усмивка. Младите жени се изчервяваха, по-възрастните му обръщаха гръб, а онези по средата понякога отвръщаха на усмивката му. На него не му пукаше. Тази вечер бе дошъл да даде урок на един човек, който закъсняваше.

-Ако си тръгна, мама със сигурност ще се появи десет минути по-късно, а после жив ще ме идере, задето съм си тръгнал.- каза Джимин и направи знак на прислужника и взе две чаши вино от таблата. -Поне да се напия за сметка на Лий.

Вторият проблем при баловете, продължи да разсъждава Техьонг, беше виното. Домакините предлагаха най-хубавото си вино на стотиците гости, присъстващи на баловете. Отпи от виното подадено му от Джимин и въздъхна. Джимин вече почти бе изпил своето.

-Не разбирам какво е прихванало мама. Защо е намислила да жени мен. Защо не захване Джънгкук. Това ще и отнеме поне десет години. А и сега май има наклонност към момчета.

-Може да е преценила, че е безнадеждно.

-Вероятно. Кук имам свойството да вбесява хората.

-Прав си.- промърмори Техьонг.

-Мама наистина не бива да се интересува от евентуалната ми женитба. Не ми трябват средства и в момента харесвам живота си. Какво бих спечелил, ако се оженя?

Техьонг се замисли. Какво предлага един брак?

-Сигурност. Ако твоето богатство или състоянието на баща ти се стопи, ще ти е по трудно да намериш богата булка. Ако се захванеш сега, имаш по голям избор от момичета.

-Д се стопи ли? Дори аз не съм толкова глупав, че да проиграя на комар всичко. И даже съм склонен да започна да пестя, но не и да взема жена, която по цял ден и по цяла нощ да ми опява за нещо. Не. Това е някаква маниакална идея на мама и аз няма да се подчиня.

-Чудесно.- обади се Техьонг, макар почти да не го слушаше. -Така трябва.- беше зърнал пристигането на фурията. Беше дпстатъчно висок, за да го забележи сред тълпата. -Иди и го кажи още сега.

-Майка ми е тук така ли? Слава богу. Колкото по-рано танцувам с набелязаното момиче, толкова по-рано ще си тръгна.

Думите съвсем не прозвучаха като опълчване срещу намеренията на госпожа Джеон, но Техьонг предпочете да не ги коментира. Проследи как Джимин си пробива път през тълпата. Брат му вече се бе отдалечил от по-възрастната слаба жена, вероятно майка им. 

Техьонг наблюдаваше Кук в продължение на няколко танца, единият доста дълъг.  Край него мина прислужник с табла питиета и разсеяно смени празната чаша с пълна. С известно закъснение осъзна, че Кук всъщност не танцува. Отвеждаха хората около него на дансинга, но той си стоеше отстрани, очевидно поради липса на партньот не на интерес. 

Преди да се запита дали да го съжалява, Кук най после се обърна и излезе от стаята с някой негов приятел. Техьонг остави вече празната си чаша. Сякаш за доказателство, че този мъж носи само неприятности, Те беше изпил две, а може би и три чаши не особено качествено вино.

Проби си път сред гостите и тръгна след него. Залата беше тясна, но дълга и докато стигне до вратата Кук беше изчезнал. Той все пак излезе и тръгна по коридорите. Той опита да отвори една от близките врати и установи, че е отключена. Влезе в малка стая с музикални инструменти, осветени от две лампи на масичка до арфата. Остави вратата притворена и се приближи до масичката. Лампите бяха привлекли погледа му. Не беше виждал такива преди, бяха изключително деликатни. Заинтригуван, Техьонг се наведе, за да ги разгледа по-отблизо, а след това дори коленичи, за да види как изглеждат отдолу.