𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

26

-Родителите ми го оставиха тук. Мама се страхува да не го зарази. Оставили са леля ни да го гледа, но тя е малко... Трябваше аз да ги наглеждам, но трябва да отида в имението.

-Какво имаш предвид под "да се грижа" за него?- сърцето му биеше като чук в гърдите. Да се грижи за фурията?! Да рискува да загуби разсъдъка си близо до него?! По настояване на Джимин даде клетва да го избягва.

-Дръж си ушите отворени да не се е забъркал в нещо.- уточни той. -Погрижи се да се позабавлява. Просто отвлечи вниманието му от това което се случва, нали разбираш? Не искам кой знае колко.- изведнъж го погледна. -Нали онзи ден каза, че ти е било приятно да танцуваш с него?

-В същия разговор ти ме предупреди да не се приближавам повече до него.- напомни му Техьонг. -Така е казала и майка ти. Сега тя е извън града и ме натоварваш със задачата да обръщам внимание на брат ти така ли? На толкова голям глупак ли ти приличам?

-Няма нищо глупаво. Просто прави за него каквото аз бих направил.

Техьонг присви очи.

-И какво по дяволите би направил за него, ако останеш в града? Когато за последно ви видях да си говорите, ти се заяждаше с него.

-Да помня. Но това беше преди. Нещата се промениха. Аз бих наглеждал брат си в отсъствието на родителите ми. Щях да излизам с него, щях да гледам да не се забърква в неприятности. Иди да пиеш няколко пъти чай или кафе с него, слушай го докато бърбори. За такива неща те моля.

-Джимин това е най-идиотската идея, която някога ти е хрумвала.

-Няма кого друг да помоля. Всичките ми близки приятели са пияници, и за нищо на света не бих искал да са около него.

Техьонг стисна ръце в юмруци.

-Значи си луд, ако си въобразяваш, че ми се иска да седя с него.

Техьонг си представи Джимин срещу себе си на боксовия ринг. Но това... Това бе далеч по ужасно за него. Да посвети вниманието си на Джънгкук. Да бъде постоянно с него, без да го целуне отново, защото каза, че няма да го прави. 

-По дяволите Техьонг. Баща ми не е тук, мен няма да ме има. Кук създава проблеми, но не е зъл. И ми е брат. На никого не вярвам така както на теб. Вечно ще съм ти задължен, ако направиш това за мен.

-Добре.- прие той, поемайки си дълбоко въздух -Ще го наглеждам, но ако поиска да го оставя на мира, ще се съглася с желанието му. Съгласен ли си?

-Съгласен съм.

-Не забравяй, че ти ме умоляваш да го направя.

-Няма разбира се.- Джимин се захвана отново с опаковането на багажа си. -Ще го помоля да не се държи толкова гадно.

Не това имах предвид, помисли си Техьонг. Кимна и тръгна преди да попадне в нов капан.