𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

38

Госпожа Мина се засмя.

-Като момиче, което някога се надяваше да не пропусне танц, бих приела поканата при условие, че е направена с най-добри намерения, в името на удоволствието и на двете страни, а не само заради чувството за задължение.

-Изражението му е доста сериозно лельо.- отбеляза Кук злорадо. -Не вярвам, че ще му е приятно да танцува с мен.

-Как би могло, след като самата покана предизвиква спор?- Техьонг отпи от чая. -Но пък ще ми остане удоволствието, че съм спазил думата си, разбира се.

-Приемам.- каза Кук почти в съшия момент.

Чувство на победа обзе Техьонг. Знаеше в каква опасна територия стъпва. Джънгкук вероятно възнамеряваше да връчи главата му (на Те главата) на сребърен поднос. Но на Техьонг не му пукаше. Не желаеше да мисли до какви клюки би довело това. Не искаше да си представя какви опасности крие прекарването на много време с Кук. Самата мисъл да го докосне отново замъгляваше целия му здрав разум.

В стаята влезе прислужник и подаде писмо на Мина, тя прочете името на подателя и почти скочи от стола. Тя излезе от стаята и внимателно затвори вратата след себе си.

-Питам се от кога ли е чакала да се измъкне.- промърмори Джънгкук и се обърна към Те. -Ако решиш да си вървиш сега, няма да те спра.

-Защо да си ходя?- попита той внезапно от нежелание да си тръгне. -А и не съм си допил чая.- бавно вдигна чашата към устните си и не пропусна да забележи как погледът на Кук потъмня, докато го наблюдаваше.