Shall We? | Mafia AU |

32. Юна узнава истината

-Да! -всички казаха в един глас. - Надяваме се да се оправиш, Юн!

-Благодаря ви!

-Аз ще дойда по-късно - каза й Юнги, а тя кимна.

<ГТ на Анна/Юнджи>
<Седмица по-късно>

Вече бях напълно оздравяла и тъкмо се канех да отида да си взема една ябълка отдолу, когато телефонът ми звънна.

-Ало?

-О, БОЖЕ! АННА! КАКВО СТАВА? КЪДЕ СИ БЕ МОМИЧЕ? - чух гласа на Юна. Съвсем бях забравила за нея. Дори да водя различен живот, тя все ще си остане най-добрата ми приятелка.

-Ами~... ох, ще дойда да те забера. Къде си?

-В нас.

-Добре, идвам, а ти да си готова до 30 минути.

-Ще се опитам -затворихме си.

Слезнах долу, взех си ябълка и видях брат си.

-Хей~, брат ми~ - мазнех му се.

-Ох, какво искаш?

-Може ли да поканя Юна? Моля те~! - направих муцунка.

-Чакай малко. Коя изобщо е Юна?

-Ами...

-Най-добрата й приятелка от училище - прекъсна ме Джънгкук, влизайки в стаята. - Добре, но не дигайте много шум - застана до Юнги.

-Йей! А може ли да й кажа за вас? Моля те~! Няма да каже на никого, познавам я много добре.

-Ох, добре, но, ако не си държи устата затворена, ще трябва да я учистим.

-Благодаря ти~ - целунах го закратко по устните и гушнах брат си. - Отивам да я взема.

-Чакай, с какв... - показах му ключовете от колата, тръгвайки към гаража. - К-как...?

-Бях таен агент, глупчо, а и явно ти не си много внимателен. Гледай си джобовете другия път! - извиках му.

-Ах, това момиче - чух го да казва, а аз се изкикотих.

<20 минути по-късно>

Намирах се пред къщата й и я чаках. Ахх~, това момиче винаги закъснява.

-АННА! - изивка се, влезайки в колата и прегръщайки ме. - Как имаш книжка, ти нямаш 18? - попита ме.

-Ох, ще ти разказвам, когато стигнем.

-Къде отиваме?

-Ще те разведа из новия ми живот - усмихнах й се.

-Ммм, окей -подкарах колата.

<20 минути по-късно>

Стигнахме имението на Джънгкук, а Юна се опули.

-Тук ли живееш?! ОМГ! - изуми се тя.

-Не е точно мое.

-Как така?

-Живея с Джънгкук и приятелите му.

-КАКВО?! Доста имаш да ми разказваш!

Влазнахме, седнахме на дивана в хола и започнах да й разказвам всичко отначало.

-Уау - каза след като свърших.

-И сега живея щастливо, доколкото се може, с Куки.

-Уау, това е... уау.

-Хах, друго няма ли да кажеш? - разсмях се.

-Останах без думи. И ми казваш, че не трябва да казвам на никого, иначе съм мъртва?

-Мхм.

-Добре, в гроб съм - направи се, че си затваря устата с ключ.

-Хей, Юн... О, кое това секси момиче в хола - каза Джимин, оглеждайки я отгоре-надолу.

-Най-добрата ми приятелка и, ако й направиш нещо, ще те пребия - заплаших го аз.

-Уоу, по-полека. Приятно ми е да се запознаем...

-Юна, Ким Юна - довърши тя, подавайки ръката си за ръкостискане.

-Госпожице Ким. Надявам се да се виждаме по-често - намигна й, а тя се изкикоти.

-Махай се, Джимине - изпъдих го.

-Добре де, не ревнувай.

-Ох, ужасен си - извъртях очи. - Не му се връзвай на глупостите.

-Сладък е.

-Щом така смяташ - засмях се аз.