32. Юна узнава истината

171 12 1
                                    

<ГТ на Джънгкук>

Вече чакаме около половин час и все още никой не е излезнал от стаята.

-Ох, ако й е станало нещо, няма да си го простя - казах сам на себе си.

-Спокойно, не се обвинявай толкова - каза ми Хосок, а аз просто гледах в една точка, чакайки някой да излезе.

Най-накрая една от сестрите излезе.

-Какво й е? Всичко наред ли е? Будна ли е? - обсипах я с въпроси.

-Има леко състресение, но е наред. За съжаление е бил засегнат плодът.

-Какво? - обърках се.

-Била е бременна още в първия месец. Съжалявам, но го е изгубила. В момента е в съзнание. Може да я видите.

-Добре, благодаря ви! - влезнах вътре, а след мен и момчетата. - Юн! Добре ли си?

-Да, не е нещо сериозно. Мисля, че до ден-два ще съм напълно здрава - усмихна ми се тя.

-Не, трябва да си почиваш... Много съжалявам! Обичам те, но, откакто си с мен, все страдаш. Не искам да те виждам такава, затова... мисля, че е най-добре да напусна живота ти - сведох глава, стискайки ръката й.

-Какво? Не, Джънгкук! Обичам те и не искам да се разделяме! Ако сега ме боли, болката, след като се разделим, ще е сто пъти по-болезнена. Не ми го причинявай, моля те! - хвана лицето ми в шепи.

-Сигурна ли си? - погледнах я с насълзени очи.

-Напълно - притегли лицето ми в целувка.

-И аз те обичам, любов - прошепнах й. Отделих се от целувката и пак се се натъжих.

-Какво има? - попита ме.

-Ах... била си бременна, но от удара си изгубила плода - отново заплаках.

-Какво?! Сериозно ли?! - заплака и тя.

-Моля те, не плачи - изтрих сълзите й. - Спокойно, ще намеря човека, заради когото стана всичко това, и ще го убия. За теб, за бебето ни.

-Благодаря ти - засмя се.

-Сега почивай. Момчета, ще ни оставите ли? - попитах ги.

Shall We? | Mafia AU |Where stories live. Discover now