<ГТ на Джънгкук>
Вече чакаме около половин час и все още никой не е излезнал от стаята.
-Ох, ако й е станало нещо, няма да си го простя - казах сам на себе си.
-Спокойно, не се обвинявай толкова - каза ми Хосок, а аз просто гледах в една точка, чакайки някой да излезе.
Най-накрая една от сестрите излезе.
-Какво й е? Всичко наред ли е? Будна ли е? - обсипах я с въпроси.
-Има леко състресение, но е наред. За съжаление е бил засегнат плодът.
-Какво? - обърках се.
-Била е бременна още в първия месец. Съжалявам, но го е изгубила. В момента е в съзнание. Може да я видите.
-Добре, благодаря ви! - влезнах вътре, а след мен и момчетата. - Юн! Добре ли си?
-Да, не е нещо сериозно. Мисля, че до ден-два ще съм напълно здрава - усмихна ми се тя.
-Не, трябва да си почиваш... Много съжалявам! Обичам те, но, откакто си с мен, все страдаш. Не искам да те виждам такава, затова... мисля, че е най-добре да напусна живота ти - сведох глава, стискайки ръката й.
-Какво? Не, Джънгкук! Обичам те и не искам да се разделяме! Ако сега ме боли, болката, след като се разделим, ще е сто пъти по-болезнена. Не ми го причинявай, моля те! - хвана лицето ми в шепи.
-Сигурна ли си? - погледнах я с насълзени очи.
-Напълно - притегли лицето ми в целувка.
-И аз те обичам, любов - прошепнах й. Отделих се от целувката и пак се се натъжих.
-Какво има? - попита ме.
-Ах... била си бременна, но от удара си изгубила плода - отново заплаках.
-Какво?! Сериозно ли?! - заплака и тя.
-Моля те, не плачи - изтрих сълзите й. - Спокойно, ще намеря човека, заради когото стана всичко това, и ще го убия. За теб, за бебето ни.
-Благодаря ти - засмя се.
-Сега почивай. Момчета, ще ни оставите ли? - попитах ги.
YOU ARE READING
Shall We? | Mafia AU |
FanfictionЕдно момиче и момче, които са напълно противоположни, но ако се окаже, че не са? Една мисия, но само толкова ли? Свят пълен с тайни, които крият истини. ▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎ Корица: @PetyaJeon