Едно момиче и момче, които са напълно противоположни, но ако се окаже, че не са?
Една мисия, но само толкова ли?
Свят пълен с тайни, които крият истини.
▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎▪︎
Корица: @PetyaJeon
Станах и се оправих, както всяка мъчителна сутрин. Облякох се така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слязох долу и намерих палачинки с листче отгоре, на което пишеше:
"За момичето ни. Ти си нашата гордост. Хубав ден в училище! - мама и тати"
Уау можеха просто да ми кажат едно "Обичам те", а не намек за "Работи още по-усилено. Дори ако досега си се справяла на 100%, сега ще се справяш на 200%".
Мдаа...родителите ми са перфекцонисти. Не стига, че ходя на уроци за самоотбрана, за работа с всякакви оръжия и на уроци за хакване на всякакъв вид електронни устройства, защото съм таен агент, който е третиран като машина, а и трябва да съм отличничката на училището. С една дума - перфектна.
А на всичкото отгоре трябва да крия истинската си самоличност от най-добрите ми приятели, които винаги са били до мен, още откакто се преместих тук.
Да, трудно е, особено за един 16 годишен тийнейджър, но тъй като съм единствено дете на семейство Смит, трябва да съм агент, независимо дали ми харесва или не.
И така...излязох и тръгнах с Юна към училище.
След 30 минути пристигнахме и Юна отиде в стаята, а аз се запътих към кабинета на директорката, за да разведа новия ученик.
Стигнах и почуках на вратата. Отвътре се чу едно "Влез" и аз пристъпих вътре.
Забелязах момче на стола пред директора, което явно е новият ученик.
Той се обърна и видях отново тази усмивка и дълбоки очи - момчето, в което се блъснах вчера...два пъти.
Чак сега забелязах татуировките му, които се скриваха под блузата му.
-Здравей, Анна. Това е новият ученик - Джеон Джънгкук. Той е в 12 клас, както вчера ти казах. Искам да го разведеш, да му покажеш класната стая и да му кажеш правилата, които изрично се спазвят в това училище - поясни подробно директорът.
-Добре. Ела с мен Джънгкук - казах на новия.
Тръгнах да му показвам всичко в училището, докато му казвах правилата.
Последната ни дестинация беше класната му стая. Спряхме пред нея и му казах:
-Е, Джънгкук, това е всичко, което трябва да знаеш. Вече може да влизаш в стаята.
-Хмм... - той се втренчи в мен и пак се загледах в очите му.
-К-Какво? Да нямам нещо на лицето или...
Той не ме остави да продължа, като сложи кичур коса зад ухото ми и влезе в стаята толкова бързо, че не можах изобщо да реагирам.
Озадъчена се върнах обратно в час и седнах на мястото си до Джейк. И отново не можех да се концентрирам върху урока, заради Джънгкук.
-Ани...Ехо~...АННА! - изведнъж Джейк ме извади от транса.
-Ох бе Джейк. Чувам те, не ми викай.
-Чуваш ме?! Викам те за 10 път.
-Добре де, бях малко разсеяна. Сега кажи какво искаш.
-Ще дойдеш ли у нас днес след училище и Юна също ще дойде.
-Не мога. Имам уроци, а след това трябва да уча. Нали знаеш, както винаги.
-Аха...да.
-Няма проблем, нали?
-Не, спокойно.
Хмм...много е съмнителен. Оф бе Анна. Това е Джейки. В него няма нищо съмнително. Той е като отворена книга.
-А, Ани ще ми разкажеш ли за новото момче в училище.
-Добрее~, но защо...чакай малко...откъде знаеш, че е момче.
-Амиии...дочух от едни момичета и после се сетих, че ти трябваше днес да разведеш новия ученик и да...сега това не е важно. Е кажи ми кой е.
-Ами казва се Джеон Джънгкук и е на 18. Висок е, има хубаво тяло, красив е, с кафяви коса и очи, а и има татуировки, но почти не се виждат от дрехите.
-Аха...окей.
-Но защо толкова те интересува?
-Просто ми стана любопитно. Нищо повече.
-Добре.
Наистина странно от негова страна.
<След училище в 13:45> <ГТ на Неутрал>
Момчето се беше забързало към офиса си. Минаваше покрай служителите си, все едно бяха духове. Когато влезе, прасна с всичка сила по бюрото си, като взе купчините листове хартия и ги хвърли на земята. Всичко това му дойде в повече.
-ЗАЩО, ДЖЪНГКУК, ЗАЩО?! КАКВА Е ЦЕЛТА ТИ ТОЗИ ПЪТ?! - разкрещя се той.
