Shall We? | Mafia AU |

22. Юнги разбира

<ГТ на Анна/Юнджи>

Събудих се и видях до мен Куки, който ме бе прегърнал здраво. Опитах се да стана, но захватът му бе твърде силен, затова се предадох. Обърнах се към него и намерих лицата ни на милиметри разстояние. Той се беше събудил явно от мърдането ми и сега ме изпиваше с очи.

Гледахме се така около минута. Взирахме се ту в очите, ту в устните на другия. И двамата вече не можехме да издържаме, затова се целунахме. Езиците ни се преплетоха в ужесточена борба за надмощие, която отново той спечели.

-Откога си буден? - попитах го, след като се отделихме от целувката.

-От час - усмихна ми се той.

-И цял час си ме гледал!? - узадачих се аз.

-Ами да! Не мога да ти се наситяяя~ - гушна ме Джънгкук.

-Ох, че си бебе - изкикотих се аз.

-Ах, ти. Ще ти покажа кой е бебе - започна да ме гъделичка.

-Н-не! С-СП-РИ! КУКИИ~! - пищях аз и се хилех от смях едновременно.

-Само ако отречеш, че съм бебе.

-До-бре са-мо спри - едвам, едвам отговорих, а той спря да ме гъделичка. - Хайде да се облечем.

-Защоо? Така си ми харесваш.

-Да, но момчетата са долу и трябва да слезнем, за да ядем.

-Ох, добре - най-накрая се съгласи той.

Облякох се и тръгнах надолу, а Джънгкук почти беше готов.

-Хайде по-бързо... БЕБЕ! - извиках се аз и тръгнах да бягам надолу по стълбите. След по-малко от секунда чух вратата да се праска и бързите стъпки на Кук.

-ВЕДНАГА МИ ЕЛА ТУК! - извика някъде зад мен, а аз продължавах да бягам.

Стигнах кухнята и видях Юнги, който си приготвяше палачинки за ядене.

-Бате, спаси ме от бебетоо~! - скрих се зад Юнги, гушкайки го.

-Амм...

-ВЕДНАГА ЕЛА ТУК ЮН! - изкрущя се Джънгкук.

-Ю-Юн... - замисли се Юнги.

-Юнги мръдни се! - нареди му Кук.

-Ох~, какво искаш от нея Джънгкук? - попита отегчен Юнги.

-Тя ме нарече бебее~! - оплака се той.

-Ти си си, като гледам. Остави момичето намира. И защо тя ме нарече "бате", а ти й каза "Юн"?

Ние замълчахме и се спогледахме.

-Какво криете от мен? - присви очи Юнги.

-А-ами... - започна Джънгкук.

-Ти... - погледна ме в очакване - си ми брат.

-Чакай КАКВО!? - погледна ме с окорени очи.

-Ами да.

-К-какво!? Ще ми обясните ли? - попита ни той.

<15 минути по-късно>

Обяснихме му всичко, а след като разбра, той ме прегърна силно и се разрева.

-Не мога да повярвам! Не мислех, че някога ще те срещна отново. Обичам те, сестричке! - не спираше да ме гушка той.

-Добре, добре. Стига толкова - раздразни се Джънгкук.

-А ти спри да ме ревнуваш от всичко - сопнах му се аз.

В отговор той само ме погледна кръвнишки.

-Споко брат. Тя си е твоя. А какво стана с Джи...

-О, Юнги, палачинките ще изгорят! - прекъсна го Кук.

-Ох, мале! Пак се заблях - бързо ги извади той.

-Юн, ти стой тук и яж, а ние с Юнги имаме работа, затова трябва да тръгваме към базата ни.

-Добре. Чао - дадох му целувка, гушнах брат си и тръгнаха, а аз започнах да ям.

<ГТ на Джънгкук>

Ох, добре, че спрях Юнги на време. Трябва да му изясня някои работи, които Юн не трябва да разбира все още.