78. Аз съм идиот.

1.9K 95 48
                                    

Гледна точка на Тейлър

След като Елизабет ме прати по дяволите, си тръгнах. По пътя срещнах Бруклин и ѝ поисках малко трева. Трябваше да се успокоя все някак, макар че тревата не ми действа особено добре. Надявам се да не получа халюцинации.

Качих се в колата и веднага набрах номера на Адисън. Тя не се забави много и ми вдигна. Казах ѝ да ме чака в един клуб и потеглих към него. По пътя запалих цигарата от Бруклин и още щом си дръпнах се задавих. Как мразя да пуша трева, но трябва да се успокоя. Дори не знам защо съм изнервен? Елизабет понякога наистина ме изкарва извън нерви.

Спрях колата пред клуба и слязох от нея. Заключих я и загасих цигарата, като я хвърлих на земята. Насочих се към входа на клуба и показах личната си карта на горилите, които пазеха. Пуснаха ме вътре и се слях с тълпата. Преминах през танцуващите, потни тела и стигнах до бара, където ме чакаше и Адисън. Беше в цялата си прелест. Дългата ѝ руса коса беше накъдрена, устните и подчертани с червено червило, опушеният грим караше зелените ѝ очи да изпъкват още повече, а тясната черна рокля описваше тялото ѝ. Защо по дяволите я огледах?

Заех мястото до нея и поръчах на бармана уиски. Той постави чашката с течността пред мен и аз я изпих на екс. Поръчах още една, която също изпих на екс. Чух Адисън да се кикоти и я погледнах.

-По полека, Тей! Още не си дошъл, а вече искаш да се напиеш.-каза тя и отметна русата си коса назад.

-Все тая.-измрънках и изпих третата чаша. Усетих я как се приближаваше бавно към мен. Можех да усетя дъха ѝ във врата ми.

-Липсваш ми, Тей! Искам всичко да е, както беше в гимназията.-прошепна в ухото ми и извърнах леко глава към нея, а лицата ни се намираха на милиметри едно от друго. Странно ли е, че косата на Адисън стана кафява? Очите ѝ потъмняха и пред мен се появи образът на Елизабет. Какво?

-Елизабет?-измърморих неразбираемо. Човекът срещу мен се усмихна и сля устните ни. Отвърнах на целувката и я задълбочих.

-Да отидем у вас?-чух гласът на Елизабет и кимнах. Платих на бармана и станах от мястото си. Леко се поклащах, защото бях замаян, но все пак успях да премина през тълпата от хора и да изляза от бара. С Елизабет се качихме в колата ми и потеглих към вкъщи.

Няколко минути по-късно паркирах пред дома си и с Елизабет слязохме от колата. Тя отново се метна на врата ми, като я повдигнах, а тя уви краката си около мен. Не знам как успях да отключа входната врата, но влязохме вътре и я поставих на дивана. След малко всички дрехи се намираха на земята...

Гледна точка на Елизабет

Дали не прекалих с Тейлър? Май да? Не трябваше да му се карам и да го пращам по дяволите. Той просто искаше да излезе с приятелка от тинейджърските си години. Не трябваше да ревнувам, защото знам, че не би ми изневерил. Трябва да му се извиня.

Взех ключовете за колата си и излязох от вкъщи. Качих се в колата и потеглих към дома на Тейлър. Надявам се да е у тях и да не ми се сърди много.

След половин час паркирах и слязох от колата си. Изтичах към входната врата и тъкмо щях да почукам, но забелязах, че беше отворена. Бутнах я и влязох вътре. Гледката, която видях обаче изобщо не ми хареса. Тейлър и Адисън лежаха на дивана голи, като се покриваха с едно одеало.

-Не мога да повярвам!-казах тихо и очите ми се насълзиха. Тейлър погледна към мен, а очите му бяха зачервени. Пушил ли е?

-Защо...-повдигна леко едната си вежда и се огледа.-Мамка му! Елизабет, виж аз...

-Какво, Тейлър? Ще ми кажеш, че не е това, което изглежда ли?-извиках, а той замълча.

-Всъщност е точно това, което изглежда...-въздъхна и закри лицето си с шепите си.-Аз съм идиот.

-Не, ти не си идиот! Ти си копеле! Този път вече наистина върви на майната си! Всичко свърши.-изкрещях и не можех да сдържам повече сълзите си. Излязох от къщата му и се качих в колата си. Започнах да плача и подпрях челото си на кормилото.

He is the devil Where stories live. Discover now