He is the devil

22. Не се разбирам с никого от екипа

Гледна точка на Гилински

Джак се събуди от шока, който Бруклин му причини. Тя разбира се, започна да се смее, когато той падна, докато ние се опитвахме да го събудим. Накрая му изля кофа с вода и той се събуди.

-Мамка му, сънувах ужасен сън.-каза той и се хвана за главата.

-Не беше сън, блонди!-изсмя се Бруклин и всички я погледнахме.-Какво?

-Няма да се откажа от теб, Бруки! Вярвам, че ще се осъзнаеш и ще бъдем заедно. Ще си имаме малки руси дечица и...

-Уоу, уоу, уоу! По-кротко, дръж си го в гащите да не ти го отрежа! Руси деца, друг път! Предпочитам да ме сгази слон, но не и да имам деца от теб!-прекъсна го Бруклин и Джонсън сведе глава надолу.

-Да спрем с турските сапунки и да се съсредоточим върху отвличането на Ванеса!-извика Джон и всички го погледнахме.

-Преведи им тъпите пари и готово!-отвърна Елизабет.

-Няма да я пуснат дори и да преведем парите. Познавам прекалено добре Шон. Ще иска да получи някаква информация от нея. Трябва да я измъкнем.-каза Джон и се замисли.

-Аз няма да я спасявам!-вдигна ръце Елизабет и аз изпуфтях.

-Искаш или не, Ванеса вече е част от нас! Приеми го най-накрая и спри да я упрекваш!-обадих се и Елизабет присви очи.

-Не ми пука, че е част от нас!-изплю тя и аз извъртях очи.

-Кой ти спаси задника на мисията? Ако не беше Ванеса да гръмне онзи, сега ти щеше да си три метра под земята.-отвърнах и тя се замисли.

-Добре, хубаво! Ще измъкнем Ванеса от там!-извика тя.

-Коя е Ванеса?-попита Бруклин и Джон се хвана за главата.

-Бруклин, кога ще научиш името на дъщеря ми?-попита той и тя повдигна рамене.

Гледна точка на Ванеса

Не знам от колко време бях затворена в тази тъпа стая, но бях ужасно гладна. Дори не знам дали е ден или нощ, тук няма един прозорец. Опитвах се да се измъкна от въжетата, но без успех. Китките ми вече бяха разранени и ме боляха. Трябва да има начин да се измъкна от тук. Мисли Ванеса, мисли! Огледах се наоколо и не можах да видя изход. Няма излизане от тук! Дали ще умра в тази стая? Това ли са последните ми дни живот? Не искам да умра така! Докато си мислех как ще умра някакъв мъж на средна възраст влезе в стаята. Имаше черна, загладена назад коса и сини очи. Беше облечен в черен костюм и вървеше уверено. Това ли е последният ми миг живот?

-Ванеса, радвам се да се запознаем!-каза с дълбок глас мъжът. Не му отвърнах нищо и само го наблюдавах как се доближаваше бавно към мен.-Къде са ми обноските? Аз съм Шон!-усмихна се той и подаде ръката си. Аз я погледнах и повдигнах вежди. Той сериозно ли?-А да, извинявай! Забравих, че си завързана.

-Няма проблем!-усмихнах се фалшиво и след това го изгледах злобно.

-Не искам да се мразим, а да общуваме като нормалните хора.-каза той и аз изпуфтях.

-Нормалните хора не разговарят така. По принцип не завързват хората за столове и не ги затварят в стаи, за да ги изнудват!-отвърнах заядливо и той се засмя тихо.

-Нека да опитаме да се разбираме добре, защото не искам да си цапам ръцете с кръв още от първата ни среща.-каза сериозно и ме погледна с леден поглед. Усетих как тялото ми настръхна и увереността ми си заминаваше.-Кажи ми какво замисля баща ти срещу нас и няма да ти направя нищо.

-Казах го и на идиота, който ме затвори тук, ще го кажа и на теб! Няма. Да. Ви. Кажа. Нищо!-отвърнах като изтичах всяка дума бавно и ясно.

-Рано или късно приятелчетата ти ще дойдат и тогава ще стане страшно. За тях.-каза Шон и аз поклатих глава.

-Не очаквай някой да дойде, за да ме спаси. Никой не ме харесва.-казах тихо и Шон повдигна изненадано вежди.

-И как никой няма да хареса красавица като теб?-попита той.

-Ами ето така! Не се разбирам с никого от екипа.-отговорих и той нацупи устни.

-Горката Ванеса! Това няма значение, защото баща ти ще ги накара да дойдат, а те не могат да му откажат. Така че...-обърна се на петите си и се насочи към вратата.-По-добре помисли дали ще ни кажеш какво замисля баща ти или не само ти ще умреш.-заплаши ме и излезе от стаята като заключи вратата. Явно трябва да се примиря с мисълта, че ще умра.