He is the devil

62. Какво да ти взема?

-Ще направим рождения ти ден в моята къща! Нашите ще са на почивка и ще е свободно! Трябва да направиш списък с хората, които искаш да поканиш, аз ще купя храната и другите неща. Музиката...-Райън казваше планът си за рождения ми ден, но аз не го слушах много внимателно. Мислите ми бяха заети от майка ми. Татко в последните дни беше доста странен. От както му казах, че тя е жива и малката искрица, която имаше в очите си изчезна. Трябваше му толкова много време, за да продължи напред и сега отново се връща назад. Отделно постоянно мисля за това, че майка ми може да нарани някого. Винаги съм на щрек, ако случайно се случи нещо.

-Ванеса, слушаш ли ме?-разтърси ме Райън и аз го погледнах объркано.

-Да? Какво?-попитах и той извъртя очи.

-Къде пак си се отвеяла?-отвърна той.

-Съжалявам, имаме малко проблеми в мафията!-отговорих и отпих от шейка си.

-В последните дни си доста замислена. Нещо сериозно ли е?-попита той.

-Не, спокойно! Ще се справим!-усмихнах се леко и той кимна.-Какво каза, че си измислил за рождения ми ден?-реших да сменя темата.

-Ами мислех да направим купона в моята къща. Можеш да извикаш приятелите си от бизнеса. Аз ще се погрижа за храната и напитките. За музиката може да наемем диджей.-обясни той.

-Може...има време до рождения ми ден.-казах и той ме погледна сериозно.-Какво?

-Рожденият ти ден е утре!-отвърна той и аз се задавих.

-Утре ли? Нямаше ли седмица до тогава?-попитах изненадано.

-Имаше, но тази седмица отмина. Наистина си много разсеяна.-каза той и присви очи съмнително. Аз изпуфтях и прекарах пръсти през косата си.

-Знам! Благодаря ти, че ще се погрижиш за партито. Напоследък нямам време за нищо...-измрънках.

-Виждам! Все пак сме приятели, познаваме се от малки и трябва са си помагаме! Знаеш, че винаги ще съм до теб. И какъв приятел ще съм ако не организирам най-якото парти на най-добрата си приятелка?-попита той и аз се засмях.

-Ти си страхотен! Спечелих от тотото с теб.-казах и той се усмихна самодоволно.

-Знам, знам...

-Обаче аз трябва да тръгвам! Ще ти се обадя после, за да ти кажа кой ще дойде.-изправих се от мястото си и го прегърнах. Сбогувахме се и излязох от кафето, на което бяхме седнали. Качих се в колата си и веднага потеглих към завода.

Един час по-късно паркирах колата отпред и слязох. Видях Гилиснки да си говори с Тейлър на входа и отидох при него. Прегърнах го и го целунах.

-Хей!-усмихнах се!

-Как си?-попита той.

-Била съм и по-добре!-отговорих като се засмях.-Вие какво правите тук?

-Джак тъкмо ми казваше колко много те обича и че не може без теб!-отвърна Тейлър и аз се изчервих.

-Така ли?-погледнах към Гилински, а той се почеса зад врата.

-Говорехме си за теб... и за други неща.-измрънка той.

-Хайде да влизаме, имам да ви казвам нещо!-задърпах и двамата навътре и след малко влязохме в стаята, където бяха останалите.

-Хора! Искам да ви попитам нещо!-извиках и всички ме погледнаха.

-Какво има Ванила?-попита Бруклин.

-Ами...утре имам рожден ден и се чудех дали ще искате да го отпразнуваме заедно! Ще има купон в къщата на Райън, както така и много алкохол...-обясних като се поклащах леко.

-Защо да не? Щом ще има алкохол.-отвърна Ливай.

-Да, имаме нужда от малко забавление!-съгласи се Елизабет.

-Ще дойдем, само кажи от колко часа!-добави Теса и аз се зарадвах.

-Ще ви кажа по-късно кога ще е!-отвърнах и те кимнаха. Джак ме дръпна настрана и аз го погледнах объркано.

-Защо не ми каза, че утре имаш рожден ден?-попита той.

-Защото и аз бях забравила!-отговорих.

-Какво да ти взема?-попита и аз поклатих глава.

-Нищо няма да ми взимаш! Стига ми ти да си до мен, нищо друго не ми трябва!-казах и той ме целуна.

-Добре, но все пак ще ти взема нещо!-отвърна той и аз се засмях.

-Ноа, не мога да продължавам повече така! Бяхме до тук!-чух виковете на Теса и всички насочихме погледите си към тях.

-Какво?-попита той объркан.

-Не мога повече така! Постоянно ме лъжеш! Излизаш с други и в същото време ми говориш някакви лъжи! Не понасям такова поведение! Късаме!-каза тя и излезе от стаята.

-Теса, почакай...-извика Ноа и тръгна след нея. Всички се спогледахме и не разбирахме какво се случи.