He is the devil

58. А ти кога ще ме запознаеш с вашите?

Гледна точка на Гилински

След часовете с Ванеса отидохме на тайното място. Влязохме в стаята при останалите и тя отиде при Елизабет и Теса, а аз при момчетата.

-Гилински, ти се появи! Как е да си с дъщерята на шефа?-попита Ливай като повдигна вежда.

-Много добре!-отговорих и се усмихнах самодовлно. Погледнах към Тейлър и го видях, че е умислен. Побутнах го леко, но той продължи да си играе с капачката от бира.-Тейлър, всичко наред ли е?-попитах го и той ме погледна.

-Ъм...да!-отговори несигурно. Огледа се из стаята и спря погледа си някъде.-Бруклин, ще дойдеш ли за малко?-извика той и Бруклин го погледна. Тя въздиша отегчено и дойде при нас.

-Какво искаш, pendejo?-попита го тя.

-Искам да следиш Елизабет и Брайс.-отговори той и тя го погледна объркано.

-Защо искаш да си губя времето в следене на тези двамата?-попита го отново като повдигна вежда.

-Защото ще ти дам 5 000 долара!-отвърна Тейлър и Бруклин се замисли.

-Добре ще ги проследя.-съгласи се тя и Тейлър се усмихна подло. Бруклин се отдалечи и аз погледнах към къдравелкото.

-Какво си замислил, брат?-попитах го, а той не спираше да се усмихва.

-Нещо много умно!-отговори той и в този момент Джон влезе.

-Всички ли сте тук?-попита и ни огледа. След като се увери, че не липсва никого, зае мястото на бюрото си и разгледа някакви документи.-Утре ще трябва да проверите този сейф, за който Райън спомена. Щом има информация за Ванеса, значи мафията на Шон замислят нещо.

-Къде се намира този сейф?-обади се Ванеса.

-В някаква изоставена банка. Не съм сигурен дали е точно банка, но се намира до Central Park. Ще се промъкнете вечерта, когато няма да има много хора.-обясни той.

-Добре, а какво да правим с информацията, която намерим?-попитах и Джон погледна към мен.

-Ще я донесете тук!-отговори той и аз кимнах.-Бруклин, ела за малко с мен.-извика я Джон и двамата излязоха от стаята.

Отидох при Ванеса и преметнах ръка през раменете ѝ, като я придърпах към мен и поставих целувка на главата ѝ.

-Ноа, искаш ли да излезем?-обади се Теса и Ноа се почеса зад врата.

-Ъмм...няма да мога.-измрънка той.

-Защо?

-Ще ходя да видя...мама.-обясни и тя го погледна подозрително.

-Ще дойда с теб! Отдавна не съм я виждала.-каза тя и Ноа веднага скочи.

-Не, няма нужда! Тя е...тя е болна! Ще се разболееш, по-добре не идвай!-избърза да каже и тя присви очи.

-Добре, тогава!-отвърна тя и скръсти ръце.

-А ти кога ще ме запознаеш с вашите?-Ванеса ме погледна като се усмихна леко.

-Ами...аз... не съм в добри отношения с нашите!-измрънках и усмивката слезе от лицето ѝ.

-Оу...аз... не знаех. Съжалявам!-каза тя и сведе поглед. Повдигнах брадичката ѝ леко и я целунах.

-Не съжалявай, не си направила нищо! Хайде да отидем на нашето място? Какво ще кажеш?-предложих ѝ и тя кимна леко.

Двамата излязохме навън и се качихме в колата ми. Аз запалих и потеглих към скалите, от които се виждаше част от града.