Светът се върти,
Но моят е спрял,
Защото теб те изгубих.
Спрели души,
Потъпкан идеал,
А очите ти - чужди.
Вече е ясно,
Не ме бива в забравянето.
Все още се надявам напразно
И се лутам във миналото.
Звъня,
Знаейки, че няма да вдигнеш.
В съня,
Дори там не мога да те стигна.
А ти напомняш, че боли.
Да, след тази любов
Безсмъртна болка се роди.
Мракът стана най-добрият ми приятел.
Само той вижда ми сълзите.
А дъждът, от теб изпратен,
Само той ми очертава дните.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
