Хвръкнах към теб,
Но ти беше с някой друг.
Спомен отнет
И гласа ти не чух.
Трябваше да се смея,
Вместо да плача.
Сълзи да падат,
Никой не заслужава.
Ако те имах,
Нямаше да наранявам.
Ако сега знаех, нямаше да пламнем.
Ако ще хвърлям,
Ще хвърля вината върху себе си.
Но ако ще хващам,
Ще се хвана на лъжите ти.
Нека не се повтаряме този път.
Повтарят се лентите, нека ние сме зад обектива.
Не е казано, че трябва да сме заедно.
Не е казано, че някой трябва да убива.
Живей, както искаш.
Моля те само да се връщаш
В доброто, което създадохме,
А не в пепелта, която след себе си оставихме.
Нека не горим този път.
Ти си с някой друг.
Аз съм с някой друг.
Пази красивия си глас за новата любов.
А аз ще пиша за моята.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
