Намѐри името ми
В списък за чакащи за сърцето ти.
А аз бях написала твоето на толкова места.
Но за това няма и да разбереш.
Защото търсиш щастието, където не съм била.
Все пак знаеш къде съм -
Сред най-голямата тълпа.
Но любовта ти...
Ще позволиш ли поне да я видя?
Мислех си,
Че цялото чакане ще си струва.
Но дните с теб сякаш ги купувах.
А цената не спря да се вдига.
За теб никога нищо не стига.
Сега мислено изрязвам усмивки
И ги оформям като сълзи.
Опитвам се да се преструвам,
Че през цялото време сме се престрували.
Че само болка сме си дали.
Един ден някъде ще видиш името си,
Написано като обръщение,
Следвано от думите:
"Щях да ти дам света, ако беше мой."
Но аз няма да съм там.
Не, няма да съм там.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
